Определение № 125 от 01.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1840/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Т. М. Т. в качеството му на регистриран частен земеделски производител срещу решение № 87 от 11.03.2019г. по в.т.д.№ 733/2018г. на Апелативен съд П., с което след отмяна на решението по т.д.№ 138/2017г. на ОС Хасково, частният земеделски производител Т. е осъден да заплати на основание чл.266,ал.1 ЗЗД на „Гели“ЕООД, [населено място], [община] сумата 25 864.80лв. - стойност на извършени от ищеца селскостопански услуги върху земеделски земи в землището на [населено място], [община] по устен договор за изработка и съставена двустранно подписана фактура № 132/12.06.2015г. и Протокол за приемане от ответника на извършени услуги № 132 от същата дата, ведно със законна лихва и обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода от забавата до завеждането на иска, както и сумата 2 419.20 лв. - стойност на извършени селскостопански услуги по същия договор, за който е съставена двустранно подписана фактура № 144/30.10.2015г., ведно със законна лихва и обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода, предхождащ завеждане на иска. Касаторът излага доводи, че въззивното решение е постановено в разрез с процесуалния и материалния закон и иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Счита за неубедителни изложените от ПАС мотиви, с които е прието за доказано в процеса наличието на облигационна връзка между страните по договор за изработка и възлагане от земеделския производител на ищеца извършването на селскостопански дейности, за които се претендира заплащането на възнаграждение. Въведено е оплакване, че апелативният съд не е обсъдил един от основните доводи на ответника, наведен в писмените бележки за нищожност на твърдения договор за услуга/изработка. Изложени са съображения, че той е нищожен на конкретно посочени от касатора основания: сключен в условията на абсолютна симулация като се твърди, че външните волеизявления на страните /осчетоводяване на процесните фактури, подписи на протоколи и др./, отговарят по форма и съдържание на сочената от ищеца сделка, но страните не са желали да се съобразят с тези уговорки и не целят настъпването на правните последици на договора за услуга - ищецът да изпълни задълженията по обработване на площите, а ответникът да заплати стойността на обработката; че е с невъзможен предмет; че липсва основание, цел; че противоречи на добрите нрави. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: І. При допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС и с практиката на касационната инстанция: І.1/ Следва ли съдът при постановяване на съдебния акт в мотивите си към него да обсъди всички доводи и аргументи на страните, които са изложени в хода на производството и да даде отговор защо не приема едни от тях и защо дава вяра на други. Касаторът счита, че не е обсъдено значението на договора за спогодба от 03.04.2015г., както и че не е обсъден един от основните аргументи, посочени в писмената защита пред ПАС- този, с който касаторът се позовава на нищожност на твърдения от ищеца договор, обективиран в двете фактури и която нищожност се основава на симулативността на сключената търговска сделка и на невъзможния й предмет. Касаторът се позовава на конкретно посочени решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. І.2/ Следва ли съдът при постановяване на съдебния акт служебно да следи и да се произнесе по действителността, респ. нищожността на търговския договор, респ. на негова клауза между две спорещи страни като се основава на императивните разпоредби на чл.26 ЗЗД. Може ли съдът да се самосезира и да упражнява косвен контрол по действителността на търговски договор /за извършване на селскостопански услуги/ или при направено възражение. Касаторът се позовава на противоречие с т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с т.4 от ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС и актове на състави на ВКС. ІІ.Иска се допускане на обжалването и поради твърдяна очевидна неправилност на въззивния акт, която е обоснована с грубо нарушение на нормата, закрепена в чл.12 ГПК и чл.235 ГПК и на неизпълнение на задължението на въззивния състав да следи за нарушение на императивна правна норма и да извърши служебна проверка на действителността на договора, на спорната му клауза. Преповторени са конкретните основания по чл.26 ЗЗД, на които касаторът основава твърдението за нищожност на процесния договор за изработка. В писмен отговор насрещната страна “Гели“ЕООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е констатирала, че претенцията на ищеца е основана на устен договор за изработка, въз основа на който дружеството извършило селскостопански услуги на ответника, и на подписани от ответника фактура 132/12.06.2015г. и Протокол за приемане на извършени услуги № 132 от същата дата и съставена двустранно подписана фактура № 144/30.10.2015г., на обща стойност с ДДС 25 864.80 лв. за извършени от ищеца подробно описани по вид и обем селскостопански операции /пръскане на пшеница, култивиране на слънчоглед, жътва и др./. За безспорно установено е прието и обстоятелството, че двете фактури са намерили счетоводно отражение в счетоводствата и при двете страни, сделките са включени в дневниците за покупко-продажби и въз основа на тях страните са реализирали правата и задълженията си по съответните данъчни правоотношения. Като безспорен е отчетен и фактът, че ответникът е регистриран като земеделски производител, който извършва селскостопанска дейност, включително и върху земеделската земя, обработката на която и извършените дейности през 2015г., са предмет на процесните фактури и на предявените искове. Прието е за установено и, че преди извършването на описаните дейности и издаването на фактурите, страните са сключили писмен договор, наименован „договор за спогодба“ от 30.04.2015г.; че съгласно него, земеделският производител е предал за ползване и обработване на ищеца общо 820. 289 дка обработваема земеделска земя в землището на [населено място], общ. Д.; че ищцовото дружество изрично признава, че селскостопанските дейности - обработката на земята през 2015г., предмет на издадените фактури, е извършена при условията на посочения договор за спогодба /във варианта на документа, в който съдържанието на чл.6 предвижда задължение на ЧЗП, след получаване на субсидията за наетата земя по линия на плащанията от директно държавно подпомагане и по линия на ЕС, да изплати пълния й размер на „Гели” ЕООД/. Анализирано е, че от тези факти ответникът извежда основното си възражение в процеса - че след като по силата на договора ищецът е обработвал предоставените му земеделски земи в свой интерес, прибрал е и е реализирал получената от тях реколта, то следвало да поеме и разходите за обработката на земята /с уточнението, че ответникът твърди, че действащ между страните е договорът за спогодба във варианта, в който чл.6 от документа предвижда, гарантиран размер от субсидията от 30 000лв. да остане в полза на ЧЗП/. Отхвърлянето на иска от първоинстанционния съд е обусловено именно от възприемането на тези доводи на ответника - окръжният съд е приел, че независимо от подписаните фактури и осчетоводяването им, земеделския производител не е имал никакъв интерес от възлагането и финансирането на процесните земеделски дейности, доколкото, предвид договора за спогодба /независимо в коя редакция на чл.6/, това би му донесло само финансова тежест, без бъдещ приход, доколкото земите са били предадени на „Гели”ООД още на 30.04.2015г., страните са уговорили вече направените разходи по обработката им от ответника да бъдат за сметка на дружеството, за негова сметка са и предстоящите такива разходи, както и заплащането на наема на собствениците на земите за периода на ползването им от ищеца, срещу което „Гели”ЕООД ще получи цялата реколта за стопанската 2015г. Въззивната инстанция не е споделила тези изводи /оценени като логични, но от житейска гледна точка/ предвид уговорените права и задължения на страните по договора за спогодба относно разходите за обработката на предоставените за ползване земеделски земи. Проведено е разграничение, че съгласно чл.4 от договора за спогодба от 30.04.2015г., разходите за извършената от частния земеделски производител от началото на стопанската година обработка на земите, предмет на спогодбата, до датата на подписване на спогодбата, са изцяло за сметка на "Гели" ЕООД, но липсва уговорка за отговорността за разходите, свързани с обработката на земята, която предстои да се извърши след подписването му до края на стопанската година, съответно - на действието на договора. Като е съобразено, че съгласно чл.9 за неуредените отношения се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, въззивната инстанция е мотивирала, че липсата на писмен договор за възлагане на конкретните видове работи, не е пречка установяването на действително възникнали между страните правоотношения по договор за изработка да се извърши с всички допустими от процесуалния закон доказателства. Счела е, че в конкретния случай, по делото има достатъчно доказателства, които позволяват да се направи извод за наличието на търговски отношения между страните, произтичащи от твърдения договор за изработка. Изводите са основани на наличието на съставени фактури - основен документ в търговските сделки с важно доказателствено значение, които отразяват възникналото между страните правоотношение и които, с осчетоводяваното им от възложителя на работата, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит, представляват недвусмислено признание на задължението по тях и са доказателство за възникване на отразените в тях задължения при редовно водено счетоводство. Обосновано е, че процесните фактури са в съответствие с изискванията на ЗСч, налице е връзка между първата фактура и подписания от страните приемо-предавателен протокол за приемане на извършените селскостопански дейности от възложителя, посочени във фактурата, заведени са в счетоводствата на двете дружества, ползван е данъчен кредит, счетоводството на земеделския производител е водено редовно, като при осчетоводяването на процесните фактури са спазени изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Формиран е извод, че и само тези установени по делото факти са достатъчни да обосноват, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка на описаните в протокола и фактурите услуги, по силата на който, ищцовото дружество е извършило описаните в процесните две фактури и в приемо-предавателния протокол селскостопански дейности с посочените в тях стойности, както и че отразяването на тези фактури в счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. Въззивната инстанция е преценила като ирелевантни за спора и като опровергани от съдържащите се в сключения договор за спогодба условия, поддържаните от ответника и възприети от първоинстанционния съд доводи, че с предоставянето на земята за ползване и обработване от ищеца, за ответника липсвал интерес от възлагането и финансирането на дейности, плодовете от които щели да се събират от ползвателя. Предвид безспорно установения по делото факт, че ответникът като земеделски производител, непосредствено след сключване на договора е подал заявление от 14.05.2015 г. до ДФ "Земеделие“ за подпомагане като земеделски стопанин по реда и условията на Закона за подпомагане на земеделските производители - за подпомагане по схемите за директни плащания, уредени в чл. 38а, с цел получаването на държавна субсидия за дейността през съответната стопанска година, е анализирано, че едно от изискванията на ЗПЗП за директно плащане на парична помощ на земеделските стопани, е кандидатът за субсидия да ползва земеделските площи и да извършва земеделска дейност на заявените земеделски площи - чл. 43, т. 1 ЗПЗП. По тези съображения е формиран извод, че с оглед подаденото заявление за получаване на парична помощ от ДФ "Земеделие", ответникът не само е имал интерес, но е следвало да докаже извършването на разходите по декларираните селскостопански дейности върху процесните земеделски земи и тези обстоятелства са достатъчни, за да обяснят подписването на процесните фактурите и осчетоводяването на разходите от страна на ответника. Като неотносимо към предмета на спора е преценено обстоятелството дали ответникът е получил субсидия и в какъв размер, както и каква е била действителната уговорка между страните за разпределянето на такава субсидия, предвид различните редакции на тази уговорка в чл. 6 от двата варианта на договора за спогодба от 30.04.2015г. Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно: Въпрос І.1. няма правна характеристика, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което е относимо към правилността на решението, преценката за която е извън предмета на производството по чл.288 ГПК. Следователно, не е обоснована общата предпоставка за допускане на касационното обжалване съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Паралелно с това, не отговаря на съдържанието на мотивите, изложени към обжалваното решение, че не е обсъдено значението на договора за спогодба от 03.04.2015г. Във връзка със съображенията, изложени от касатора при поставянето на този въпрос - че „няма обсъждане на един от основните аргументи, посочен в писмената защита пред ПАС за нищожност на договора, обективиран в двете фактури поради симулативност на търговската сделка и невъзможния й предмет “, следва да се посочи, че ако такъв довод не е въведен надлежно и своевременно в предмета на спора като защитно възражение на ответната страна, въззивната инстанция не дължи произнасяне и обсъждане. Самият касатор посочва кога и къде се е позовал на нищожност, съответно и на конкретните основания за нищожност на договора за изработка/услуга и това действително е сторено за първи път в писмената защита, депозирана пред въззивния съд под формата на твърдение, че „се налага извода, че съществуването на устен договор за изработка не е доказано, а дори такъв да съществува, то той би бил с невъзможен предмет, следователно е нищожен и ние се позоваваме на тази нищожност. Дори такъв договор да съществува той е симулативен и ние се позоваваме на тази нищожност”. Следователно, както се посочи въззивната инстанция не е имала изобщо правомощие да дава отговор на тези доводи. Едва пред настоящата инстанция касаторът въвежда и други основания за нищожност като за първи път аргументира отделните основания. Тези доводи обаче не са заявени в процеса под формата на възражение или насрещен иск в съответните срокове. Вторият въпрос /І.2/ също не може да обуслови основателност на искането за допускане на факултативния касационен контрол. Въззивната инстанция не е отказала да приложи императивна правна норма и не е отрекла задълженията си по т.1 на ТР №1/2013г.на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е разрешил спорният между страните въпрос, с който е бил сезиран - сключили ли са страните договор за изработка/услуга с предмет селскостопански дейности - обработка на земеделски земи, във връзка с който ищецът като изпълнител има право на възнаграждение за изпълнените дейности. С произнасянето по него имплицитно се е произнесъл и по валидността на правоотношението. Следователно, въпросът е хипотетичен, а не обуславящ изхода на спора, не съответства на изложените от въззивната инстанция правни съображения, и не е разрешен в сочения от касатора смисъл, докато общото основание за допускане на касационното обжалване следва да има характеристиките на включен в предмета на спора въпрос - от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е отхвърлил иска не защото е счел договора за изработка за нищожен поради порок, служебно констатиран въз основа на представените по делото доказателства или въз основа на въведени в процеса факти. Искът е отхвърлен по съображения за недоказаност възникването на облигационното правоотношение по договор за изработка. При отсъствие на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване безпредметно е обсъждането на въведената от касатора допълнителна предпоставка, а и не е налице твърдяното противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС и казуалната такава. Не са доказани и основанията за допускане на обжалването на самостоятелното основание по чл.280,ал.2 ГПК, тъй като изложените от касатора мотиви и съображения не го обосновават. Изводът дали въззивната инстанция е обсъдила всички доводи и възражения на спорещите и дали материалите по делото съдържат „ясни индиции, че твърденият от ищеца договор за изработка е нищожен и не може да породи правни последици“ предпоставя детайлен анализ на материалите по делото. Този извод няма как да е виден/очевиден при прочита на мотивите на въззивното решение, освен при заявено от въззивния съд становище, че не дължи произнасяне по релевантните доводи и възражения и че няма да зачете противоречието на договора с императивна правна норма, каквато хипотеза в конкретния случай не е налице. Съответстващо на необходимостта от обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. При този изход на спора, касаторът дължи на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба - сумата 2 500лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 24.06.2019г., в който е отразено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в брой. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.