Определение № 2101 от 24.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1425/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. А. и А. Х. К. - двамата от [населено място], чрез пълномощник адв. Н. И., срещу решение № 6622 от 21.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 9636/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 3242 от 11.04.2022 г. по гр. д. № 58551/2021 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по предявения от „Креди йес“ ООД срещу А. Х. К. и Д. А. А. иск, квалифициран с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.538, ал.1 ТЗ, че А. Х. К. и Д. А. А. дължат солидарно на „Креди йес“ ООД сумата от 5 000 лв., представляваща главница по запис на заповед от 14.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, и е отхвърлен искът за разликата над сумата 5 000 лв. до пълния твърдян размер на вземането - 9 523.76 лв. В жалбата излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна в частта за уважаване на иска с произтичащите от това последици. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В срока по чл.287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна „Креди йес“ ООД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. С. М.. В отговора е изразено становище за неоснователност на касационната жалба и е заявено искане за присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока за обжалване по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е разгледан предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на парично вземане, произтичащо от запис на заповед, с размер 9 523.76 лв. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, което предопределя търговския характер на делото. Цената на предявения иск, посочена в исковата молба и останала непроменена в хода на процеса, е 9 523.76 лв. Предвид търговския характер на спора и цената на предявения иск, която е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1 ГПК не обуславят допустимост на касационното обжалване, след като по силата на изрична законова разпоредба - чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решението е изключено от обхвата на касационния контрол. По изложените съображения касационната жалба на Д. А. А. и А. Х. К. срещу постановеното от Софийски градски съд решение по в. гр. д. № 9636/2022 г. следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация „Креди йес“ ООД, тъй като не са представени доказателства за извършени разноски във връзка с подадения отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение