Определение № 50549 от 02.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2384/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София, срещу решение № 260184/18.06.2021 г., постановено по т.д.№ 733/2020 г. от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 91/21.07.2020 г. по т.д.№ 253/2018 г. на Пазарджишки окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против П. Д. П., гр. Панагюрище, иск за осъждането й да заплати сумата от 71933,92 лв., представляваща равностойност на 36779,23 евро, изплатени като обезщетение на пострадали лица от ПТП, настъпило на 18.08.2012 г. в Италия. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като основава допускането на касационно обжалване на нормата на чл.280, ал.2 ГПК. Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът при управление на застраховано при ищеца – настоящ касатор МПС, на 19.08.2012 г. в Република Италия в пияно състояние е предизвикала ПТП, за което й е наложено наказание от съда в гр. Империя. Претенциите за обезщетяване на вредите (за уврежданията на два автомобила и за имуществени и неимуществени вреди на две лица) са отправени от италианския представител на ищеца въз основа на издадени фактури с определени размери на обезщетенията. Изложени са съображения, че от нарежданията до „Банка ДСК“ АД за плащане от 20.08.2013 г. не се установява плащане от ищеца на пострадалите лица, като в документите е направено изброяване на числови стойности. При съпоставка на числовите вписвания в нарежданията и номера на щетата на италианския посредник, респ. номерата на издадените фактури за обезщетенията е констатирано, че няма съвпадение, поради което е прието, че застрахователят не е изплатил обезщетения на пострадалите и няма право да претендира възстановяването им от делинквента. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд неправилно е, че приел „Интер Европа Италия“ е действал като негов представител, докато същият е кореспондент на българския застраховател, поради което той не можел да се суброгира в правата на застрахованите лица срещу делинквента. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване. Според основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая обжалваното въззивно решение не разкрива някои от тези пороци. Решаващият състав не е отрекъл принципно правото на касатора да претендира възстановяване на платени обезщетения от делинквента, за който е доказано, че е причинил вредите след употреба на алкохол, на основание качеството на „Интер Европа Италия“ (представител или кореспондент на българския застраховател), а след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел за недоказано именно плащането на обезщетения от застрахователя на пострадалите лица. Мотивите на съда са свързани с преценка на доказателствата, без да е налице явна необоснованост на изводите му, поради което касационното обжалване не се допуска. Внесеното възнаграждение за особения представител на ответника е изплатено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд