Определение № 913 от 26.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 979/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 8719 от 11.ІХ.2012 г. на С. Т. И. от С., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 1359 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 23.VІІ.2012 г., постановено по гр. д. № 1057/2012 г., с която неговия пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответната застрахователна компания [фирма]-С. е бил отхвърлен – като неоснователен - за разликата над присъденото му обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП от общо 90 000 лв. и до пълния предявен размер на претенцията от 250 000 лв. Оплакванията на касатора И. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, тъй като критерият за справедливост не бил приложен в съответствие със задължителните указания за това, дадени с ППВС № 4/1968 г. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор, с който прекия иск на И. за неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 26.ІХ.2009 г., да се уважи в пълния предявен по делото размер – посредством присъждане и на разликата от 160 000 лв. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят И. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си по неговия пряк иск срещу застрахователя въззивната инстанция се е произнесла по материалноправния въпрос „относно справедливостта на обезщетението” в противоречие с практиката „на ВКС и съдилищата”, а предвид липсата на действаща в страната единна методика за определяне на минималните размери на обезщетенията при настъпване на застрахователни събития и „наложилата се практика застрахователите да предлагат и заплащат неадекватни обезщетения на пострадалите лица в нарушение на чл. 52 ЗЗД”, същият правен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания [фирма]-С. в своя писмен отговор с вх. № 10757 от датата 9.ХІ.2012 г. е възразила както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на С. Т. И. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Според задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, „по същия правен въпрос”. Ето защо юридически non sens представлява тезата в изложението към жалбата на И., че в атакуваната си отхвърлителна част решението на САС съдържало произнасяне по релевирания материалноправен въпрос /”относно справедливостта на обезщетението”/ в противоречие с практиката на ВКС „и съдилищата”. От друга страна, недопустимо е отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК с основание за допустимост на касационното обжалване. Твърдяното в жалбата нарушение на чл. 52 ЗЗД не може да е едновременно и основание за допустимост на касационния контрол, а още по-малко точното прилагане на този веднъж вече изяснен още с ППВС № 4/1968 г. законов текст да бъде обсъждан на плоскостта на евентуалното му значение за развитие на правото. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение