Определение № 38 от 03.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 28/2022 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от Г. И. И., чрез адвокат Н. Д., срещу постановеното определение №857/27.10.2021г. по в.ч.г.д.№565/2021г. на Окръжен съд Перник, с което е потвърдено определение №262411/19.08.2021г. по г.д.№5627/2020г. на Пернишки районен съд, ІІ състав за прекратяване на производството по делото и изпращането му по компетентност на Административен съд Перник. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с т.3 от ТП №2/2014г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС. Искането е същото да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София с писмен отговор, чрез главен юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Спорните отношения, касаещи дейността по поддържане на републиканските пътища, в частност „полагането на хоризонтална пътна маркировка“ е проява на административни отношения и редът за защита е този по чл.256 и чл.257 от АПК. Предвид изложеното и доколкото липсват твърдения за настъпили вреди от неизпълнение на задълженията на ответника, а се претендира задължаването му да изпълни дължими по закон действия, то делото следва да се разглежда от административните съдилища. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В същото се обосновава допускане на обжалването по следните правни въпроси: 1/ Граждански или административни са правоотношенията, чийто предмет са дейностите по поддържане изправността на пътната маркировка на пътищата? Твърди се, че определението е постановено в противоречие с т.3 от ТП №2/2014г. на ОСГК на ВКС Първа и Втора колегия на ВАС. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. 2/ Подведомствен ли е на гражданските съдилища иск, предявен от ползвател на републикански път против стопанина на пътя, с който се търси съдебна защита на правото на безопасно и сигурно ползване на пътя, нарушено от неизпълнение на задължения, установени в закон за стопанина относно поддържането на пътната маркировка в изправност? Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради значение на въпроса за точното прилагане на закона и развитие на правото по отношение на тълкуването на чл.1, ал.2 и чл.3, ал.1 от ЗДвП вр. чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 от Закона за пътищата и липсата на съдебна практика относно процесуалния ред за защита на ползвателите на пътищата при нарушаване правото им на безопасно и сигурно ползване. За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил изцяло определение №262411/19.08.2021г. по г.д.№5627/2020г. на Пернишки районен съд, ІІ състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Административен съд Перник. За да постанови този резултат съдът е приел, че производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба от Г. И. И. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София за осъждане на ответника да възстанови хоризонталната пътна маркировка на път І-1 София – Кулата, в участъка от пътен възел „Даскалово“ до превала на прохода Владая – от км.282+485 до км.286+900, съгласно приложимата към този пътен участък организация на движението. В атакувания съдебен акт съдът е приел, че с предявената претенция ищецът търси изпълнение на вменени на ответника със закон задължения, а именно тези по чл.30, ал.1 от Закона за пътищата. Посочил е, че никъде в исковата молба и в направеното уточнение от 18.08.2021г. ищецът не е изложил твърдения, според които в резултат на неизпълнение на задълженията на ответника по поддръжка на процесния пътен участък, в частност – неполагане на пътната маркировка, са настъпили вреди – имуществени или неимуществени. Въз основа на това е направил извод, че ищецът претендира изпълнение на разписани в закона задължения от ответника – административен орган, поради което спорът подлежи на разглеждане от Административния съд. Обосновал е извод, че за защита срещу неоснователните действия или бездействия на административните органи /каквито се твърдят в исковата молба/ е създаден специален ред за разглеждане – този по чл.256 и чл.257 от АПК. Посочил е, че предмет на това производство е да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуващо в полза на ищеца неудовлетворено притезание и да бъде осъден административния орган да извърши съответното на него действие. Съдът е намерил, че посоченото от жалбоподателя тълкувателно постановление е неосносимо към процесния случай, тъй като същото касае хипотезите на търсене на деликтна отговорност, каквато в случая не се претендира, нито се твърди. При тези съображения първоинстанционното определение е потвърдено. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: Поставените в изложението на касационните основания въпроси са неотносими - същите не са включени в предмета на спора, нито са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. При постановяване на атакуваното определение съдът е съобразил изложените в исковата молба твърдения и формулирания петитум, според които отправеното искане е за осъждане на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ да изпълни вменените му със закон действия по полагане на пътна маркировка на посочения път, като част от Републиканската пътна мрежа. Претенцията е предявена срещу административния орган, на който изискуемите дейности са възложени със закона, без значение кой е собственик на пътя. С оглед на така очертаните предметни предели на производството, въззивният съд надлежно е определил приложимия процесуален ред, по който да бъде разгледано искането. Соченото от касатора ТП №2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е неотносимо, тъй като с него са дадени разяснения за характера на възникналите отношения при наличие на претърпени вреди /имуществени или неимуществени/, каквито твърдения не са наведени в настоящото производство. Вторият формулиран от касатора въпрос няма еднозначен отговор. Последният зависи от изложените в исковата молба твърдения, които са съобразени от въззвната инстанция при постановяване на атакуваното определение. Предвид изложеното, съдът намира, че поставените въпроси не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, нито са такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Разноски в настоящото производство не се следват на страните, като същите ще бъдат присъдени с решението по същество на спора, с оглед крайния му изход. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,