Определение № 1349 от 02.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2165/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „А1 България” ЕАД, [населено място] срещу решение № 421 от 27.06.2024 г. по в. т. д. № 351/2024 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 324 от 29.02.2024 г. по т. д. № 316/2022 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-19 състав в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу „Метро Плюс“ ООД, [населено място] искове, съответно: искът по чл. 79, ал. 1 ГПК за заплащане на дължими месечни такси и потребление за използвани услуги по договор №[ЕИК] за периода от 09.04.2019 г. до 08.09.2019 г. е отхвърлен за разликата над 2814.18 лв. до пълния претендиран размер 6 151.15 лв. и исковете по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойки за неизпълнение на същия договор са отхвърлени за разликата над сумата 962 лв. до пълния претендиран размер 25 333.69 лв. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение. Представено е и изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по касация – „Метро Плюс“ ООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 27.09.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Такъв е характерът и на настоящото дело, доколкото се касае за сделка между търговци, свързана с предмета им на дейност. С решението, предмет на касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД с цена 6 151.15 лв. за заплащане на месечни такси и потребление за използване на услуги по договор №[ЕИК] за периода 09.04.2019 г. – 08.09.2019 г. и искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойки за неизпълнение на същия договор, съответно: неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната в размер на 7036.66 лв. и неустойка за пренос от страна на абоната на мобилни услуги към мрежата на друг мобилен оператор преди изтичане на срока за ползване в размер на 17 335.03 лв. Макар да са претендирани като обща сума, всяка от неустойките представлява отделно вземане и е предмет на самостоятелен иск, като именно с оглед неговата цена, а не с оглед сбора от цената на исковете за всички неустойки, следва да бъде преценявана допустимостта на касационния контрол на въззивното решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение