Определение № 151 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1109/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. К. от [населено място] срещу решение № 16 от 24.01.2022 г. по в. гр. д. № 781/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 672 от 08.08.2021 г. по гр. д. № 767/2021 г. на Пазарджишки районен съд. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от касатора срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи, поради изтекла погасителна давност, сумите по изпълнителен лист от 07.10.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 2521/2010 г. на Пазарджишки районен съд: 1200 лв. – главница по договор за потребителски кредит; 181.08 лв. – договорна лихва; 560.52 лв. – законна лихва за забава и законна лихва върху главницата до изплащането на вземането, както и разноски в общ размер на 143.83 лв. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, [населено място] – счита подадената жалба за недопустима на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, респ. моли за недопускането й до касационно обжалване и евентуално – за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 12.05.2022 г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивна разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за искове на потребител (чл. 113 ГПК), цената на всеки от които е под посочената сума – както на иска за главницата по процесния договор за потребителски кредит, така и на исковете за лихви и разноски. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да заплати на ответника по касация юрисконсуртско възнаграждение в размер на 200 лв. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение