Определение № 316 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 67 от 08.01.2020 г. по в. гр. д. № 752/2019 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 332 от 22.12.2017 г. по гр. д. № 572/2016 г. на Петричкия районен съд, поправено с решение № 2654 от 26.09.2019 г., с което е бил уважен предявеният отрицателен установителен иск – признато е за установено по отношение на ищците Е. И. Н., Ю. В. Н. и В. Е. Н., че ответникът Р. Г. Н. не е собственик на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........... по КККР на [населено място] с предназначение жилище; самостоятелен обект в сграда с идентификатор .......... по КККР на [населено място] с предназначение жилище; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............ по КККР на [населено място] с предназначение гараж и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............ по КККР на [населено място] с предназначение гараж, като е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК и издаденият в полза на ответника нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка върху изброените обекти.

Въззивният съд е приел, че ищците Е. и Ю. Н. са съпрузи, а В. Н. е техен син. Ответникът Р. Н. е син на Г. Н., който е брат на ищеца Е. Н..

Прието е, че ищецът Е. Н. е бил собственик на първия етаж от жилищната сграда, построена в ПИ с идентификатор .......... по КККР на [населено място], заедно с 1/2 ид. част от мястото, а брат му Г. Н. – собственик на втория етаж и на другата 1/2 ид. част от мястото. Имотът на Г. Н. е бил изнесен на публична продан по изп. дело № 440/2015 г. на ЧСИ Ш.Дервиш и е възложен на ищеца В. Н. с постановление за възлагане от 01.06.2016 г., влязло в сила на 11.08.2016 г. Същевременно ответникът Р. Н. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка № .../2015 г., с който е признат за собственик на процесните имоти, представляващи в по-голямата си част пристройка към съществуващата двуетажна жилищна сграда.

Съществуващата в имота жилищна сграда се състои от сутерен и два жилищни етажа. Всеки от жилищните етажи се състои от апартамент, разположен отляво на стълбищната площадка и стая на същото ниво, разположена отдясно на стълбищната площадка и със самостоятелен вход от нея, но без санитарен възел. От етажите няма нормален достъп до четириетажната пристройка на сградата, която над ниво партер представлява само колони и плочи без ограждащи стени.

Прието е също, че гаражът, описан в нотариалния акт на ответника като обект с идентификатор .........., е част от двуетажната жилищна сграда, съществувала към 1993 г. и предмет на делба между Е. и Г. Н. с договор за доброволна делба от 1993 г. Този обект реално представлява зимнично помещение в старата жилищна сграда и се ползва като такова. Процесният имот с идентификатор ..........., за който ответникът също има нотариален акт, представлява съвкупност от самостоятелна стая-пристройка на първия етаж от жилищната сграда и второто ниво на четириетажната пристройка, като между тях съществува денивелация от 90-95 см. и липсва връзка между двете нива. Самостоятелен вход на това ниво има единствено към самостоятелната стая откъм общата стълбищна площадка на двуетажната сграда. По същия начин – обект с идентификатор ............ е съвкупност от самостоятелна стая-пристройка на втория етаж от жилищната сграда и третото ниво на четириетажната пристройка, като има избит светъл отвор в сетната между тях с размери 90/160, както и наличие на денивелация помежду им от 90-95 см. Самостоятелен вход на това ниво има единствено към самостоятелната стая откъм общата стълбищна площадка на двуетажната жилищна сграда. И на последно място – процесният обект с идентификатор ............. представлява част от приземното ниво на четириетажната пристройка към съществуващата двуетажна жилищна сграда и се ползва като гараж.

Според вещото лице второ и трето ниво от пристройката не могат да съществуват самостоятелно като жилища, тъй като нямат самостоятелен вход, нито санитарни помещения. Включват само по една стая, чиито размери не отговаря на техническите изисквания.

След съвкупна преценка на гласните доказателства въззивният съд е приел, че пристрояванията към сградата – стаите към етажите и другата пристройка, са построени от двамата братя – Е. и Г. Н., както и че стаята към съответния етаж е ползвана от семейството на собственика на етажа. Г. и мазето са ползвани съвместно от семействата на двамата братя.

От правна страна съдът е приел, че ищците имат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Той произтича от твърденията в исковата молба, че са изключителни собственици на парцела, на построената в него двуетажна сграда, както и на всичко пристроено към нея, поради невъзможността пристроеното да съществува като самостоятелен обект, тъй като представлява пристроена жилищна площ към съществуващите етажи или обща част на сградата. С доказването, че ищците са собственици на земята, по силата на законовата презумпция на чл.92 ЗС те се считат за собственици по приращение на всички постройки върху нея, освен ако не е установено друго. При обосноваване на правния си интерес не е необходимо ищците да конкретизират основанието на правото си на собственост спрямо намиращите се в парцела обекти. Те се считат за собственици на всичко построено по приращение.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника Р. Н..

В жалбата и в изложението към нея се съдържат оплаквания и въпроси по чл.280, ал.1 ГПК само във връзка с правния интерес от предявения иск. Жалбоподателят счита, че след като предмет на делото са обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост, то всеки от ищците следва да обоснове отделен правен интерес за всеки от недвижимите имоти, предмет на делото, в зависимост от притежаваните права върху съответен етаж от съществуващата първоначално в имота двуетажна жилищна сграда и идеалната част от дворното място. Неправилно въззивният съд приел, че не е необходимо всеки от ищците да конкретизира какъв е защитимият му правен интерес по отношение на всеки от отделните имоти, предмет на правния спор. Ако обект с идентификатор ............ /пристройка към втория етаж/ не е самостоятелен обект, както приема съдът, а е част от втория етаж, то третият ищец В. Н. ще стане негов собственик на основание присъединяването по чл.97 ЗС, след като е придобил етажа при публичната продан. Първите двама ищци обаче няма да станат собственици на този обект и съответно – нямат правен интерес от предявения иск за него. Същото важи и за обект с идентификатор ..........., който се присъединява към първия жилищен етаж, който е собственост само на първите двама ищци, но не и на третия. Освен това – първите двама ищци се позовават на наследство, доброволна делба и приращение, но единствено по отношение на гаража – обект с идентификатор .............., този извод би бил верен. Третият ответник В. Н. пък се позовава само на невлязлото в сила възлагателно постановление от публичната продан.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:

1. При предявени няколко отрицателни установителни искове за собственост от няколко ищци, за няколко имота, срещу един ответник, когато основанието за възникване на правото на собственост на различните ищци е различно за различните имоти според твърденията в исковата молба, необходимо ли е да се конкретизира за кои имоти и на какво основание е възникнало защитимото право на ищците за всеки от имотите, с оглед изпълнение изискването на ТР № 8/2012 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС за проверка наличие на правен интерес и допустимост на отрицателния установителен иск;

2. При иск за собственост обвързан ли е съдът от придобивното основание, заявено от ищеца, и допустимо ли е да приеме, че правото на собственост на ищеца произтича от незаявено основание.

Жалбоподателят поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответниците в производството Е. Н., Ю. Н. и В. Н. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането ѝ до разглеждане по същество от ВКС, както и че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос: Действително, предмет на делото са обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост, но това няма пряко отношение към обосноваването на правния интерес от тях. Същественото по делото е това, че макар процесните имоти да не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, те съществуват като такива в кадастралната карта, в която имат отделни идентификатори, а също така и в нотариалния акт за собственост по давност, с който се легитимира ответникът Р. Н., жалбоподател в настоящото производство. При това положение за ищците е достатъчно да обосноват правния си интерес от тези искове с твърдението, че са съсобственици на дворното място и по силата на приращението по чл.92 ЗС са собственици и на спорните имоти. Действителното правно положение, включително и прилагането на присъединяването по чл.97 ЗС, е въпрос по съществото на правния спор и няма отношение към правния интерес от предявените искове. По отношение на приращението – първите двама ищци изрично са се позовали на този придобивен способ при обосноваване на правния си интерес, макар неточно да са посочили, че той е относим само за част от процесните имоти. По отношение на третия ищец – в исковата молба е посочено, че предстои той да придобие права върху втория етаж от двуетажната жилищна сграда в имота и на 1/2 ид. част от дворното място, тъй като към момента на подаване на исковата молба възлагателното постановление по изпълнителното дело, от което той черпи права, не е влязло в сила. По делото обаче има данни за влизане в сила на това постановление около 1 месец след подаване на исковата молба. По този начин е обоснован правният интерес и на третия ищец, който също придобива права въз основа на приращението, като собственик на 1/2 ид. ч. от дворното място.

При тези данни изводът на въззивния съд, че ищците имат правен интерес от отрицателния установителен иск и че не е необходимо да обосновават различен интерес по отношение на всеки един от недвижимите имоти, предмет на делото, не противоречи, а е в пълно съответствие с приетото в т.1 на ТР № 8/2012 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ищците заявяват право на собственост по приращение на всеки един от недвижимите имоти, за които ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност и това обосновава правния им интерес от отрицателния установителен иск. Ето защо не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос.

Вторият въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и затова по него също не може да се допусне касационно обжалване. Въпросът се основа на неточния изказ в исковата молба, че първите двама ищци са собственици по наследство делба и приращение само на част от имотите по нотариалния акт на ответника, а на останалите имоти предстои да стане собственик третият ищец. В действителност от значение е позоваването в исковата молба на обстоятелството, че първите двама ищци са собственици на 1/2 ид. част от процесното дворно място заедно с първи етаж от двуетажната жилищна сграда, представляващ обект с идентификатор ............ / т.е. без присъединената част, която е включена в обект с идентификатор .............../, а третият ищец предстои да стане собственик на другата 1/2 ид. ч. от мястото, заедно с втори етаж от жилищната сграда, представляващ обект с идентификатор ............. / т.е. без присъединената част, която е включена в обект с идентификатор .............../. Именно тези изявления, свързани с посоченото придобивно основание наследство, делба и приращение, обосновават правния интерес на ищците да оспорят собствеността на ответника общо за всички обекти, за които той се е снабдил с нотариален акт за собственост. Неотносима към спора по настоящото дело е и практиката на ВКС, която жалбоподателят е свързал с втория въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. В решение № 62 от 6.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 958/2014 г., I т. о., се приема, че съдът не може да уважи иск за нищожност на договор на основание, което не е заявено от ищеца; определение № 685 от 19.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 511/2012 г., I г. о. е постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, но с него не е допуснато касационно обжалване и то не съставлява такава практика на ВКС, която би могла да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Независимо от това – проблемът по това дело е бил нередовност на исковата молба, при което съставът на ВКС не е взел отношение по процесуалноправен въпрос, който е от значение по настоящото дело. Решение № 107 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2446/2017 г., IV г. о., е по въпроса за начина, по който се определя предмета на иска и кога съдът подвежда под грешна правна квалификация обуславящите основанието на иска фактически твърдения, съответно кога се произнася по различни фактически твърдения. Решение № 70 от 20.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6305/2015 г., II г. о., е по въпросите към кой момент се установява правото на собственост на ищеца, основано на реституция по ЗВСНОИ по З. и др. по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР и допустимо ли е съдебно решение, в което правото на собственост е установено към момент, предхождащ одобряването на кадастралната карта, при заявен петитум да се установи собствеността към момента на одобряване на кадастралната карта. Дори да се приеме, че посочената практика на ВКС изразява общия принцип, че съдът не може да разглежда иска на непредявено основание, този въпрос не се поставя по настоящото дело, тъй като при отрицателните установителни искове за собственост основанието, от което произтича оспореното право на собственост и което е предмет на делото, се сочи от ответника, а не от ищеца.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно, тъй като по спорния въпрос за правния интерес от отрицателния установителен иск съдът не е постановил решението в очевидно нарушение на закона или при явна необоснованост.

При този изход на делото на ответниците по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 12.03.2020 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,