Определение № 3362 от 12.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1763/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. И. срещу решение № 2928/16.05.2024 г. по в.гр.д. № 281/2024 г. на Софийски градски съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 20084935/24.03.2023 г. по гр.д. № 58494/2020 г. на Софийски районен съд е осъден касаторът да заплати на К. Н. П. сумата от 3 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди от бездействие на касаторката в периода 03.09.2019 г. до 25.05.2022 г., като вписан ликвидатор по реда на чл.266, ал.3 ТЗ. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, евентуално неправилно. Поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията К. Н. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с подадената искова молба и допълнителни молби-уточнения ищцата К. П. е отправила искане до съда за постановяване на решение, с което касаторът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди - изразяваща се в болки, стрес и страдания от бездействие на ответницата по иска, като назначена за ликвидатор на дружеството „Буги -98“ ЕООД-в ликвидация в периода от 21.05.2019 г. до 30.05.2022 г., като не е заявила дали ще извършва действия във връзка с ликвидацията на дружеството или не. Констатирал е, че ясно изложени в този смисъл обстоятелства са били обективирани още в исковата молба, а именно, че ищцата е кредитор на дружеството, тъй като има парично вземане срещу едноличния собственик на капитала на дружеството по силата на влязла в законна сила присъда по НОХД №5736/2006г. на СГС, 20 състав. С оглед това и в образуваното срещу него изпълнително производство е било насочено изпълнение за удовлетворяване на вземанията й срещу дружествените дялове в „Буги-98“ ЕООД-в ликвидация и ищцата е овластена да поиска прекратяване на дружеството и провеждане на производство по ликвидация. Именно във връзка с реализиране на правата й извършването на производство по ликвидация на соченото дружество несъмнено се отразява на правната сфера на ищцата, като извършеното от ответницата бездействие в посочения период от време е накърнило правата й да получи предприемане на действия по удовлетворяване на претенцията срещу дружеството в разумен срок. Заключил е, че СРС се е произнесъл по редовна искова молба и в рамките на заявеното от искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца, т.е. на предявеното основание по предявения иск с дадена правилна правна квалификация – чл.45 ЗЗД, доколкото ищцата отправила искане за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от неправомерното бездействие на ответницата на извъндоговорно основание, съставляващо деликт. Въззивният съд е установил, че в полза на ищцата е бил издаден на 14.12.2009 г. изпълнителен лист от СГС на основание влязла в законна сила присъда по НОХД №5736/2006г. на СГС, 20 състав, с който подсъдимият В. З. е осъден да й заплати сумата 30 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.06.2006г. до окончателното изпълнение на задължението. По образуваното изпълнително дело№ 20188380400054 по описа на ЧСИ с рег.№ 838 и район на действие – района на СГС, въз основа на този изпълнителен лист, ищцата е била овластена като взискател, на основание чл.517, ал.4 ГПК, да предяви иск за прекратяване на дружеството „Буги-98“ ЕООД с едноличен собственик на капитала В. З. за удовлетворяване на претенцията й във връзка с насочване на принудителното изпълнение върху притежаваните от осъденото лице-длъжник дружествени дялове. С решение № 2520/20.12.2018 г. по т.д.№ 408/2018 г. на СГС, ТО, е било прекратено дружеството по предявения от ищцата иск по чл.517, ал.4 ГПК. СГС е констатирал, че касаторът е бил назначен за ликвидатор на дружеството „Буги-98“ ЕООД-в ликвидация с акт за назначаване на ликвидатор № 20190130121825-5/21.05.2019 г. на основание §5б от ЗТР и чл.134 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТР и регистъра на ЮЛНЦ. В акта изрично е било посочено, че в двуседмичен срок от получаване на акта ликвидаторът следва да представи нотариално заверено съгласие и образец от подписа си съобразно изискванията на чл.266, ал.3 ТЗ, ако такова не е представено. Въз основа на представената пред първата инстанция електронна кореспонденция между ищцата и касатора СГС е намерил за доказано, че И. И. е получила акта си за назначаване като ликвидатор на дружеството на 03.09.2019 г., като едва в хода на производството по чл.45 ЗЗД с уведомление от 25.05.2022 г. до Агенция по вписванията е посочила, че е в невъзможност да извърши ликвидация на дружеството. Въз основа на изпратените от ищцата до ответницата по иска писма на електронната поща от 02.09.2019 г., от 03.09.2019 г. и от 13.09.2019 г., както и от отговора на писма на ищцата от страна на Агенция по вписванията от 13.09.2019 г., съдът е счел за установено понасянето на неимуществени вреди от страна на ищцата, изразяващи се в понесени страдания, болки и стрес от бездействие на касаторката да предприеме действия по извършване на ликвидация на дружеството или в предприемане на действия по извършване на отказ да извърши ликвидация на дружеството в периода от от 21.05.2019 г. до 30.05.2022 г. СГС е изложил съображения, че на осн. чл.266 ТЗ след прекратяване на търговското дружество се извършва ликвидация, като ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им. Посочил е, че съобразно трайно установената съдебна практика, производството по чл. 266, ал. 4 ТЗ за назначаване на ликвидатор, има характер на охранително производство, като освобождаване на ликвидатора респ. назначаване на нов ликвидатор е подлежащо на вписване обстоятелство - чл. 266, ал. 3 ТЗ. Съорбазно разпоредбата на §5б, ал.3 от ПЗР на ЗТР, за ликвидатор на непререгистриран търговец се назначават лицето или лицата, които имат право да го представляват според вписването в съда по регистрацията. Ликвидаторите се смятат уведомени за назначението с вписването им в търговския регистър. В тези случаи не се изисква нотариално заверено съгласие с образец на подписа. Въззивната инстанция е установила, че за периода от 21.05.2019 г. до 30.05.2022 г. касатора, като назначен ликвидатор на дружеството „Буги -98“ ЕООД-в ликвидация не е заявил дали ще извърши ликвидация на дружеството, като представи пред Агенция по вписванията нотариално заверено съгласие с образец на подписа, респ. не е заявил, че отказва да извърши ликвидация на дружеството. Доколкото в производството е установено, че касаторът е узнал за вписването си като ликвидатор на соченото дружество на 03.09.2019 г., то за периода от 17.09.2019 г. /след изтичане на двуседмичен срок предоставен й от Агенция по вписванията/ до 25.05.2022 г. /дата, на която е изпратил уведомление до Агенция по вписванията, че е в невъзможност да извърши ликвидация на дружеството/ е осъществил неправомерно поведение, чрез бездействие, с което несъмнено е причинил неимуществени вреди на ищцата като кредитор на дружеството в ликвидация. Позовал се на разпоредбата на чл.266, ал.6 от ТЗ, че ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества. Освен това е посочил, че ликвидаторът на дружеството следва да осъществява функции с грижата на добър търговец - чл. 268, ал. 4 ТЗ. Счел е, че горният общ принцип важи и по отношение на служебно назначения ликвидатор, който следва да осъществява дейността си като се въздържа от вредоносни действия както спрямо кредиторите, така и спрямо дружеството- § 5б, ал. 13 ПЗР на ЗТР. Бездействието на ликвидатора да потвърди извършване на ликвидацията или да откаже извършването й за посочения период от време /над две години/ следва да се квалифицира като действие против интересите на дружеството и неговите кредитори, какъвто несъмнено според СГС е ищцата. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост и не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай. В случая, при съобразяване от решаващия състав на възрастта и личността на ищцата, понесените от нея стрес и безпокойство от процесуалното бездействие на касатора за посочения период – около две години, е заключил, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 3 500 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е съдът да присъжда обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, болки, стрес, когато страната изрично заявява, че не е търпяла неимуществени вреди?; 2/Задължен ли е въззивният съд да постанови решение съобразно фактическите твърдения и петитум на въззивната жалба?; 3/ Може ли съдът да се позове на електронни документи, които не са представени и приобщени по делото по предвидения в чл.184 ГПК ред и начин? Позовава се на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС и практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – с решение № 94/09.05.2014 г. по гр.д. № 5666/2013 г. на ВКС, III г.о., решение № 112/25.07.2013 г. по т.д. № 395/2012 г. на ВКС, I т.о. и др.; по втори въпрос- с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и практика на ВКС в решения по чл.290 ГПК; по третия въпрос - с решение № 70/19.02.2014 г. по гр.д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г.о. Касторът навежда и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Първите два въпроса касаторът обвързва с оплакване за недопустимост на въззивното решение, поради направен отказ от иска от страна на ищцата. Касационната инстанция не установява вероятност въззивното решение да е недопустимо. Отказът от иска, като процесуално действие по десезиране на съда със спора и загуба на възможността спорното право да се предяви от ищеца за защита отново пред съд, на осн. чл.233 ГПК, следва да е категоричен и ясно изразен от ищеца. Видно от въззивната жалба такова десезиране липсва. Изложените аргументи относно неимуществените вреди са в посока, че такива ищцата е претърпяла и от смъртта на свой родственик, като отговорното за това лице е било осъдено в друг процес. Изрично въззивният съд е обсъдил доводите за недопустимост на първоинстанционното решение. По трети въпрос според цитираното от касатора решение по гр.д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г.о. съгласно чл.184, ал.1, изр.1 ГПК, ако електронният документ се представи по делото, възпроизведен върху хартиен носител, като препис, заверен от страната, и другата страна не поиска представянето на документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая касаторът в преклузивния срок с отговора на исковата молба пред първата инстанция не е релевирал оспорване на така представените документи и не е поискал представянето им на електронен носител. Поради което правният въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд – неизпълнени са изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, и не отговаря на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Друг процесуалноправен въпрос относно горните доказателства касаторът не е поставил в изложението. Не е налице и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, която се свързва с особено тежки пороци на обжалваното решение, които могат да се установят само от външна страна, без да е необходимо извършване на проверка по същество на касационната жалба. ВКС не е установява въззивното решение да е постановено при превратно приложение на закона в неговия обратен смисъл, нито при прилагане на отменен закон. Липсват допуснати нарушения на основни принципи на гражданския процес. СГС не е направил очевидно необосновани изводи при нарушение на правилата на логиката и на опитните правила. Доводите, с които касаторът обосновава соченото основание, изискват проверка на събраните доказателства и извършените процесуални действия от съда и страните, което като дейност е изключено във фазата по чл.288 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на СГС. Мотивиран от горното, състав на първо отделение на ТК на ВКС