Определение № 5619 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3416/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. М. С., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. В. С., против Решение №378 от 09.04.2025г. по в. гр. д. №1334/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е било потвърдено Решение № 1173 от 08.04.2024г., постановено по гр.д. №3126/2023г. на Районен съд- Варна, в частта му, с която по предявен от М. Л. С., ЕГН [ЕГН], против Л. М. С., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 30.12.1996г., обективиран в нотариален акт № 192, том LI, рег. № 7127, дело № 13483/1996 г., по описа на нотариус С. С. при РС- Варна, в частта, с която М. Л. С., ЕГН [ЕГН], е прехвърлил в полза на Л. М. С., ЕГН [ЕГН], правото на собственост върху ј / една четвърт/ ид. ч. от място от 600 кв. м., находящо се в землището на [населено място],[жк], м-ст „Ракитника“, представляващо имот пл. № 755, кв. 40 по проекто-плана на вилна зона на квартала, при граници: път, имот № 752, 754 и 756, което е заснето с идентификатор 10135.5426.755 по КККР на [населено място], с площ 602 кв. м. и съседи: ПИ №№ 10135.5426.9523, 756, 757, 754, 3229 и 752, ведно с ј / една четвърт/ ид.ч. от вилна сграда от 35 кв. м. и подобрения, заснета с идентификатор № 10135.5426.755.1 по КККР на [населено място], с площ от 44 кв. м., брой етажи-1, с предназначение- вилна сграда-еднофамилна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на иска за разваляне на договора. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея М. Л. С., ЕГН [ЕГН]. Според настоящия състав на съда касационната жалба е недопустима. Първоинстанционното производство по делото е било образувано по предявен от М. Л. С. и И. Г. С. против Л. М. С. иск с правно основание по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 30.12.1996г., обективиран в нотариален акт № 192, том LI, рег. № 7127, дело № 13483/1996 г., по описа на нотариус С. С. при РС- Варна, в частта, с която ищците са прехвърлили на ответника правото на собственост върху Ѕ /една втора/ ид. ч. от място от 600 кв. м., находящо се в землището на [населено място],[жк], м-ст „Ракитника“, представляващо имот пл. № 755, кв. 40 по проекто-плана на вилна зона на квартала, при граници: път, имот № 752, 754 и 756, което е заснето с идентификатор 10135.5426.755 по КККР на [населено място], с площ 602 кв. м. и съседи: ПИ №№ 10135.5426.9523, 756, 757, 754, 3229 и 752, ведно с ј / една четвърт/ ид.ч. от вилна сграда от 35 кв. м. и подобрения, заснета с идентификатор № 10135.5426.755.1 по КККР на [населено място], с площ от 44 кв. м., брой етажи-1, с предназначение- вилна сграда-еднофамилна. С първоинстанционното решение така предявеният иск е бил уважен. В хода на образуваното по жалба на ответника въззивно производство с писмена молба по делото И. Г. С. е заявила оттегляне на предявения от нея иск, като с влязло в сила определение на съда производството по делото е било прекратено, а първоинстанционното решение- обезсилено, в частта му, с която процесният договор е бил развален в частта, с която И. С. е прехвърлила в полза на Л. С. правото на сосбственост върху ј / една четвърт/ ид.ч. от процесния недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Видно от приложените по първоинстанционното производство удостоверения, данъчната оценка на целия имот- предмет на процесния договор, е в размер на 16905,90 лв. /земя- 11060,20 лв. и сграда- 5845,70 лв./, от което следва, че цената на иска за разваляне на договора за ј идеална част от имота, по който въззивният съд се е произнесъл, определена съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК е в размер на 4226,48 лв. Доколкото предявеният иск е с цена под 5000 лв. и е облигационен, а не иск за собственост, нито е съединен с такъв иск, то решението по него не подлежи на касационно обжалване, независимо че в същото съдът е посочил, че може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Предвид горното касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея, следва да бъде прекратено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,