Определение № 181 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 830/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. „И. 89” [населено място] чрез пълномощник адв. З. Т. - Плевенска адвокатска колегия против въззивно решение № 584 от 11.11.2013 г. по в. гр. дело № 881/2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1103 от 21.06.2013 г. по гр. дело № 6392/2012 г. на Плевенски районен съд за отхвърляне иска на Ж. „И. 89” [населено място] представлявана от Й. А. И. против [фирма] с правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено, че Ж. „И. 89” [населено място] не дължи на [фирма] сума в общ размер на задължението 7007,32 лв. - 3970,16 лв. главница за потребена топлинна енергия в периода 01.01.1999г. - 31.03.2010г. и 1297,81 лв. лихви за забава за периода 01.03.1999г. - 02.08.2011г., представляваща задължение по изпълнително дело 20128140400434/2012 г. на ЧСИ Надежда В.. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира касационната жалба процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК е изключена възможността за касационно обжалване на решенията по въззивни дела с цена иска до 5000 лв. В. от законодателя критерии за изключване на касационно обжалване е предмета на делото - парично вземане под определен размер. Няма значение с какъв иск е предявено вземането, положително установителен, когато се претендира установяване на съществуването на парично вземане; отрицателно установителен, когато с иска се отрича съществуването на парично вземане удостоверено в съдебно или несъдебно изпълнително основание, или осъдително, когато се претендира установяване на съществуването на парично вземане и осъждането на ответника да го заплати. Това се отнася и за въззивните решения постановени по иск с правно основание чл. 439 ГПК (чл. 255 ГПК/отм./). В този смисъл т. 1 на ТР №2/02.07.2004 г. ОСГТК на ВКС, приложима и при действието на ГПК от 2008 год. В настоящият случай жалбоподателят е предявил отрицателно установителен иск срещу взискателя, че не дължи вземането от 3970,16 лв. главница за потребена топлинна енергия в периода 01.01.1999г. - 31.03.2010г., не дължи й вземането за мораторна лихва за забава в размер на 1297,81 лв. за периода 01.03.1999г. - 02.08.2011г. по издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение. Касае се до обективно съединени искове всеки един за парично вземане с цена под 5000 лв., което изключва касационния контрол на въззивното решение. Обстоятелството, че съдът е сумирал вземанията по всеки отделен иск, като са прибавени и съдебни разноски, не променя необжалваемостта на съдебното решение. Предвид изложеното касационната жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.