Определение № 25 от 07.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5767/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. А. С., чрез адв. Г. Т. от АК Варна, против въззивно решение № 1349/03.07.2015 г., постановено от Варненския окръжен съд по гр.д. № 1710/2015 г. Твърди неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост в изводите. По същество оплакванията следва да се квалифицират по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 3 ГПК - необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Насрещната страна [фирма], [населено място] е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване – липсва изведен правен въпрос, нито обосновка по допълнителните елементи от фактическия състав по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В евентуалност излага и съображения за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния Варненски районен съд, исковете на С. С. против [фирма] по чл. 344, ал. 1, т. 1, то. 2 и т. 3 КТ са отхвърлени. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът е възпроизвел в изложението съдържанието на касационната жалба, но не е посочил кой е материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е достигнал до необосновани фактически и правни заключения и е нарушил материалния закон, съответно е постановил крайния резултат. Противоречието със закона и необосноваността са касационни оплаквания по смисъла на чл. 281 ГПК, докато проверката по чл. 288 ГПК е по основанията за допускане на самото касационно обжалване. Несъгласието на страната с фактическите и правни изводи на съда, нейната интерпретация за фактите и за правото, сами по себе си, не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Както е изяснено с ТР № 1-2009-ОС ГТК ВКС за целта, преди всичко, в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да бъде ясно и точно посочен от касатора правния въпрос /въпроси, при чието разрешаване въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение и, чието разрешаване се налага чрез допускане на касационното обжалване поради някои от условията по т. 1, т. 2 или т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. К. съд може само да уточнява или преформулира въпросите, но не и сам да ги определя според постановеното от въззивния съд или да ги извлича от съдържанието на касационната жалбата, или да предполага какви са те според приложени съдебни актове. В случая, както стана ясно липсва, както формулиран правен въпрос, така и обосновка по допълнителните условия от поддържаната хипотеза – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е изложена обосновка, която да може да се квалифицира като такава за необходимост от разглеждане на правния въпрос (който и да е той) с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Възпроизвеждането на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не съставлява изложение за наличие на допълнителните условия, визирани в цитираната разпоредба – така и разясненията в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС. В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените съдебноделоводни разноски за инстанцията – юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Мотивиран от горното, съдът