Определение № 369 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3495/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. П. И., подадена чрез адв. Ал. П., против въззивно решение № 122/09.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 72/2021 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е отменено решение № 260014/08.10.2020 г. по гр. д. № 551/2019 г. по описа на Районен съд - Левски и е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че Е. П. И. дължи на „Многопрофилна болница за активно лечение - Б.” ЕООД вземания по акт за начет № 11-04-2/21.01.2019 г., издаден от АДФИ, а именно: сумата от 31 461,38 лева – главница, сумата от 11 827,02 лева – лихва върху главницата за периода от 23.01.2014 г. до 21.01.2019 г., сумата от 926,36 лева – лихва върху главницата за периода от 22.01.2019 г. до 07.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/, законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 3524,30 лева разноски за заповедното производство, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. 303/2019 г. по описа на Районен съд - Левски. В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика по следните въпроси: 1. „По смисъла и за приложението на чл. 30 от ЗДФИ, паричните средства по сметките на юридическо лице или държавна/общинска организация, представляват ли материални активи?”; 2. „По смисъла и за приложението на чл. 30 от ЗДФИ, увеличеният финансов резултат на юридическото лице или държавна/общинска организация при които има причинно-следствена връзка с вредоносното деяние, може ли да се приравни на излишък?“; 3. „Намира ли приложение чл. 30 от ЗДФИ и съответно може ли да се извърши компенсация, когато условието на ал. 2 а именно, вредоносният факт едновременно да е причинил и полза, когато вредата и ползата представляват парични суми?“ и 4. „Достатъчно ли е наличието на умисъл по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ да бъде аргументирано с образуванието, което притежава привлеченото към имуществена отговорност лице?“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, по съображения, че е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касационната жалба „Многопрофилна болница за активно лечение - Б.” ЕООД, подаден чрез адв. К. К., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. За да отмени решението на първоинстанционния съд,с което предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове са отхвърлени,въззивният съд е приел, че от акт за начет № 11-04-2/21.01.2019 г. съставен от държавен финансов инспектор от отдел Втори към Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на АДФИ и от събраните по делото доказателства е установено,че при извършена финансова инспекция на „МБАЛ - Б.” ЕООД, във връзка с дейността на Е. П. И., заемала длъжността управител на болницата, за времето от 14.06.2012 г. до 15.06.2016 г., по начисляване и разходване на парични средства за трудови възнаграждения, осигуровки и данък общ доход, че са начислени неоснователно брутни трудови възнаграждения /за неположен труд в болницата/ на д-р П. Л., за периода 23.01.2014 г. - 27.12.2016 г., и са извършени незаконни плащания по банков и по касов път на суми за работни заплати, осигуровки и данък общ доход на обща стойност 31 461,39 лева, с която сума е причинена вреда на лечебното заведение. Изложил е, че до сключването на договора с д-р Л. в болницата са работили реално трима лекари – анестезиолози. Самият факт, че ответницата взема управленско решение да назначи на 11.03.2013 г. по трудов договор д-р Л. - 83 годишна жена, с постоянен адрес в населено място, като анестезиолог в болницата в населено място и работно време - 6 часа, както и задължението на работника да изпълнява длъжността лекар съобразно длъжностната характеристика, с която предварително е запозната, красноречиво сочи, че тези клаузи няма как да бъдат изпълнени. Установено е, че д-р Л. е била на разположение и въпреки включването й в графици за дежурство в болницата, тя не се е явявала в лечебното заведение. Във всички случаи управителката Е. П. И. в качеството си на такава и с образованието, което притежава е съзнавала, че лекарят няма как да изпълни задълженията си по трудовия договор, като всички разходи по така сключения трудов договор са направени без работникът да е изпълнявал задълженията си по същия. Съзнавала е, че тези плащания са направени недължимо, но за да сключи договори за клинични пътеки с РЗОК - Плевен тя е допускала обективиране на вредните последици чрез приемане на работа и заплащане на трудово възнаграждение, осигуровки и данъци на лекар, който реално не е изпълнявал задълженията си по представения трудов договор. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не се разкрива наличие на претендираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Жалбоподателката отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото решението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По поставените въпроси не е налице общо основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не са били разглеждани от въззивния съд и по тях липсва произнасяне във въззивното решение. Първи, втори и трети въпроси са изцяло неотносими, тъй като в акта за начет не са отразени излишъци, което да обоснове освобождаване от отговорност на материално отговорното лице по чл. 30 ЗДФИ, а и посочените от касатора постъпления във връзка със сключените от „МБАЛ - Б.” ЕООД с РЗОК договори и осъществените дейности по клинични пътеки не представляват такива. Основният аргумент на съда за уважаване на иска е, че заплатените от „МБАЛ - Б.” ЕООД суми за работни заплати, осигуровки и данък общ доход на обща стойност 31 461,39 лева са недължими, тъй като д-р Л. не е започнала да изпълнява задълженията си по сключения от нея с болницата трудов договор. Въззивният съд не се е аргументирал единствено с притежаваното от управителката Е. П. И. образование, а е изложил обосновани изводи за съдържанието на сключения с д-р Л. трудов договор и установеното, че последната реално, не се е явявала на работа и не е полагала труд, поради което и последният въпрос не може да послужи за достъп до касационно обжалване. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че при заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същият да бъде разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая касаторът се позовава бланкетно на основанието по т. 3 и не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения по поставените въпроси. Несъгласието с правните изводи на съда за основателността на иска не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решение. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.