Определение № 755 от 18.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4169/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Детска дневна ясла № 8 „Васил Левски“, [населено място], срещу решение № 199 от 04.07.2025 г. по в. гр. дело № 393/2025 г. на Старозагорски окръжен съд (СтзОС) в частта му, в която е отменено първоинстанционното решение № 221 от 10.04.2025 г. по гр. д. № 1614/2023 г. на Казанлъшки районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което касаторът – ответник е осъден да заплати на ищцата С. Ю. Р.-Ч. на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 25 000 лв., съставляваща парично обезщетение за допълнителни неимуществени вреди от трудова злополука, реализирана на 15.07.2020 г., поради влошено здравословно състояние и претърпени нови оперативни интервенции, ведно със законната лихва от датата на ексцеса (23.05.2023г.) до окончателното изплащане. Касаторът - ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че неправилно въззивният съд е извел правния извод, че е налице ексцес от процесната трудова злополука, който правнорелевантен факт счита, че не се установява от приетите доказателства. Поддържа, че процесните неимуществени вреди са обезщетени по предходно воденото дело – гр. д. № 2149/2021 г. на Казанлъшки районен съд, включени са в определеното по него обезщетение, доколкото във влязлото в сила съдебно решение по същото не е посочен период, за който се обезщетяват неимуществените вреди. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски за всички съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, ответникът посочва като единствено основание за допускане на касационния контрол на атакувания съдебен акт неговата очевидна неправилност, изразяваща се в горепосочените нарушения на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба – С. Ю. Р.-Ч. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т.е. тя е допустима. Въззивният съд по предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес е приел за установено от доказателствата по делото, че след завеждане на първата искова молба и постановяване на първото влязло в сила решение за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука (решение по гр. д. № 2149/2021 г. на Казанлъшки районен съд, изменено с въззивно решение № 136 от 11.04.2023 г. по в. гр. д. № 90/2023 г. на Старозагорски окръжен съд, двете изменени с окончателното решение № 386 от 21.06.2024г. по гр. д. № 3386/2023г. на ВКС, Трето г.о.), пострадалата ищца е извършила допълнително лечение и оперативни интервенции, които не са били заявени по първоначалното гражданско дело и съответно не са включени от съда в размера на присъденото й тогава парично обезщетение. Намерил е, че на ищцата са били извършени допълнително още 3 бр. оперативни интервенции, които са свързани с получените при процесната трудова злополука увреждания и последващи множество усложнения, недовели до излекуване на травмата, които не са обезщетени по предходното дело. Посочил е, че пострадалата безспорно не е била напълно възстановена и не може да се каже предварително, дори сега, дали някога ще може да излекува настъпилата като усложнение от трудовата злополука инфекция, както и че тя продължава да разчита на помощта на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Заключавайки, че е налице влошаване на здравословното състояние на пострадалата от процесната трудова злополука по гореизложените съображения, решаващият съд е уважил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес от процесната трудова злополука за сумата 25 000 лв.. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правните изводи в решението. Касаторът не е поставил правен въпрос и такъв не може да бъде изведен от касационната му жалба, съдържаща единствено оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Единственото наведено основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност не е осъществено. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Такива пороци не са обосновани от касатора и не са осъществени по настоящото дело досежно атакуваното решение. На основание изложеното, доколкото не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а не са осъществени и служебно проверяваните основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1 625. 91 евро, равностойна на 3 180 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение