Определение № 259 от 21.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Евротур София“ ООД, гр. София, срещу въззивно решение № 1132 от 11.11.2024 г. по в. гр. д. № 3415/2023 г. на Софийския апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 266017 от 07.11.2023 г. по гр. д. № 7012/2013 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя за допълване на решение № 260255 от 07.02.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба се правят доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът по жалбата Х. И. Х., чрез адв. Р. В., е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на „Евротур София“ ООД. Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.11.2013 г. сумата за адвокатско възнаграждение е посочена само като договорена, но не и като заплатена, за да има в този случай договорът характер на разписка. Претендираните разноски за държавна такса и експертиза по насрещния иск не се следват, тъй като производството по него е прекратено, в която хипотеза ответникът по иска не дължи разноски. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос: Необходимо ли е повторно представяне на доказателства за извършените разноски към списъка по чл. 80 ГПК, когато такива доказателства вече са представени и налични по делото. Поддържа се, че определението е очевидно неправилно. Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице. Поставеният въпрос е формулиран според твърденията на касатора и не съответства с данните по делото, поради което същият не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. В допълнение следва да се посочи, че съгласно т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая въззивният съд е посочил, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.11.2013 г. сумата е посочена само като договорена, но не и като заплатена, за да има в този случай договорът характер на разписка, и при липсата на доказателства за нейното заплащане разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат. Приетото е в съответствие с посочените разяснения, а разрешаването на обуславящ изхода на спора правен въпрос в съответствие със задължителна практика на ВКС изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. По изложените съображения касационно обжалване на обжалвания съдебен акт не следва да се допуска. Разноски в производство за разноски, каквото е настоящото, не се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,