Определение № 179 от 26.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 441/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№3906/10.12.2021г., подадена от Община Добрич чрез представляващия Й. Й., кмет на общината, срещу решение № 146, постановено на 12.11.2021г. от Добричкия окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№376/2021г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е признато за установено в отношенията между Т. К. С., Д. И. Ч., М. И. К., Д. И. Д. и Община Добрич, че Община Добрич не е собственик на 1217 кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор ..........по КККР на [населено място], кв.Р., целият с площ от 2393 кв.м., за които идеални части е издаден Акт за общинска частна собственост №......../18.05.2007г., вписан под №......., том ........от 28.05.2007г. на СВ-Д.. Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение №541 от 06.07.2010г. по гр.д.№661/2009г. на I г.о. на ВКС; решение №27 от 15.04.2016г. на I г.о. на ВКС; решение №107 от 06.01.2017г. по гр.д.№2173/2016г. на II г.о. на ВКС и решение №2 от 22.04.2019г. по гр.д.№326/2018г. на I г.о. на ВКС) по въпроса кога следва да се приеме, че един имот е с неизвестен собственик и като безстопанствен е станал собственост на държавата. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касационна жалба М. И. К., Т. К. С., Д. И. Ч. и Д. И. Д. чрез процесуалния си представител адв.Ю. М. от АК-Д., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: Т. К. С. и И. Д. С. (починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон дъщеря Д. И. Ч., син Д. И. Д., дъщеря М. И. К. и преживяла съпруга Т. К. С.) са предявили срещу Община Добрич отрицателен установителен иск за установяване, че общината не е собственик на процесния недвижим имот, за който на 18.05.2007г. е съставен акт за частна общинска собственост, с твърдението, че Д. С. М. (баща на И. Д. С.) получил по наследство имот с пл.№..., кв.....по плана на [населено място] от 1955г., който бил с площ от 4520 кв.м., като за този имот с плана от 1955г. бил отреден парцел .........с площ от 1100 кв.м. и парцел ........с площ от 1150 кв.м. Твърдят, че през 1964г. Д. С. М. се снабдил с констативен нотариален акт за двата парцела с обща площ от 2250 кв.м., но независимо от това продължил да владее целия имот с площ от 4520 кв.м., който имот е идентичен с УПИ .......... с площ от 2393 кв.м. и УПИ ............ с площ от 2127 кв.м. по сега действащия регулационен план в кв.......... През 1972г. Д. С. М. прехвърлил на И. Д. С. дворно място с площ от 1175 кв.м., представляващо имот с пл.№........., парцел ..........по плана от 1955г., като реално И. Д. С. получил от баща си и владеел целия имот, сега с идентификатор .............с площ от 2393кв.м., като преди това са го владеели неговият баща и дядо. Именно за 1217 кв.м. идеални части от този имот общината е съставила през 2007г. акт за частна общинска собственост. В писмен отговор ответникът Община Добрич е оспорила предявения иск с твърдението, че са неверни твърденията, че И. Д. С. е владеел имот с площ от 2250 кв.м., тъй като такъв имот не е съществувал. Оспорва твърдението първоначалният ищец, както и неговите баща и дядо, от 1955г. да са владяли дворно място с площ от 2393 кв.м. самостоятелно. Поддържа, че с изменението на плана от 1989г. имотът на И. Д. С. увеличил площта си с приобщаването на 1217.70 кв.м. от земи, държавна собственост, с предназначение по регулационния план „за охранително озеленяване“, а приобщените земи били държавна собственост, тъй като имотът, от който са приобщени, не е имал собственик, бил ничий и съобразно действащата към 1955г. норма на чл. 6 (отм.) ЗС държавни са имотите, които нямат друг собственик. Поддържа също така, че като държавна собственост, по силата на Закона за общинската собственост имотът преминал в патримониума на общината, за което е съставен и акт за частна общинска собственост, при което не съществува възможност за придобиване на идеални части от имота по давност поради наличието на нормативни ограничения за това – придобивната давност за имота могла да тече само в периода 22.10.1996г. – 31.05.2006г. От фактическа страна въззивният съд е съобразил констатациите, съдържащи се в изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.К. Б., според което процесният ПИ с идентификатор ..........по КККР на [населено място] е образуван от имот с площ от 4520кв.м. с пл.№....в кв.........по първия КРП на [населено място] от 1955г., който имот е бил урегулиран в УПИ ..........., кв.4 с площ 1100кв.м. и УПИ .......... в кв.... с площ 1150кв.м., а останалата площ от 2270 кв.м. е била изключена от регулацията и включена в зона за озеленяване (охранително озеленяване), като в разписния лист към плана като собственик на двата парцела е вписан Д. (М.) С. М.. Взето е предвид, че при действието на плана от 1955г. по данни от н.а.№........., том ..........., дело №......../1964г. с договор за покупко-продажба от 04.07.1964г., Д. С. М. е продал на сина си Ж. М. С. собствено дворно място от 1100кв.м. в [населено място], включено в парцел ......., пл.№........, кв.4........, като преди това на 03.07.1964г. с констативен н.а.№........., том .........., дело №......../1964г. е удостоверено, че Д. С. М. „владее повече от 20 години по наследство“ една къща, обор и дворно място с пространство 2250 кв.м., имот, находящ се в чертите на [населено място], включен в парцели ..........и .......с пл.№.......по плана на селото. Посочено е, че при действието на плана от 1955г. Д. С. М. е продал на сина си И. Д. С. къща и дворно място с площ от 1175 кв.м., имот с пл.№........, парцел .........в кв..... по плана на [населено място]. Взето е предвид, че експертът е проследил хронологично измененията в регулационното отреждане за имот пл.№.......в кв.........и е констатирал, че в последващите планове се запазва положението от първоначалното урегулиране от 1955г., като част от имота остава извън регулационните граници на селото, като част от имота с площ от 2067кв.м. е останала извън регулационните граници, за озеленяване. Взето е предвид, че по плана от 1980г. общата площ на имота е 4518 кв.м., като от него в УПИ........... е включена площ от 1112 кв.м., в УПИ .......... в кв.... е включена площ от 1289кв.м., а площта от 2117 кв.м. е извън регулация. Посочено е, че при последващия план от 1989г. от общата площ на имота (4368 кв.м.) в УПИ Х-34, кв.2 е включена площ от 1055 кв.м., в УПИ ..........., кв.... е включена площ от 1264 кв.м., а останалата площ от 2049кв.м. е изключена, а по действащия за имота ПУП-ПРЗ от 2004г. и КККР от 2005г. целият имот е в границите на селищната територия, т.е. в площта на новообразуваните имоти е включена и площта от имота, останала извън границите на населеното място, определени с регулационните планове, която площ до 2004г. е била изключена за извънселищно озеленяване, и са образувани УПИ ........, кв............с площ 2127 кв.м. и УПИ .......... в кв...........с площ 2393кв.м. Взето е предвид, че вещото лице не е констатирало наличие на планове за залесяване (озеленяване) и няма данни за проведени озеленителни мероприятия. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Д. М., М. К. С. и С. А. С., съдът е приел, че имотът бил на Д. С. М., че винаги е бил ограден от всички страни в пълния си обем и обработван от Д. С. М. и двамата му сина, като имотът на И. бил към 2 дка, колкото бил и имотът на брат му Ж. и винаги са си работили имотите в граници, които не били променяни. Взето е предвид, че св.Е. Д. М. живее в съседство от 1940г., М. К. С. от 1969г., а св.С. А. С. – от 1966г., че и трите познават Д. С. М. и неговите синове, като са заявили, че дворът бил около 4 или 5 дка. Прието е, че събраните по делото доказателства опровергават съдържащата се в АЧОС №........./18.05.2007г. констатация за осъществяването на посоченото в акта придобивно основание по § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС, тъй като в тази хипотеза общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот само ако държавата е притежавала такова право, доколкото предвиденото в тази разпоредба придобивно основание е производно. Посочено е, че извод за право на собственост на държавата по делото не може да бъде направен, тъй като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод, че имот с пл.№........в кв............по плана на селото от 1955г., от който е образуван процесният, е имал собственик – Д. С. М., който е придобил правото на собственост по наследство от баща си С. М. В., и давност в частта на наследствените права на останалите наследници, респ. имотът не е бил ничий, както твърди Община Добрич. Взето е предвид, че част от имота не е била урегулирана в дворищно-регулационен парцел нито при действието на ЗПИНМ, нито при действието на З. и след това до 2004г., както и че върху тази част, останала извън строителните граници на селото и включена в зона, предназначена за „охранителна зеленина“, никога не е било проведено предвиденото извънселищно озеленяване, а няма и данни по какъвто и да е друг начин в който и да е момент държавата да е установила фактическа власт върху тази неурегулирана част от имота, нито евентуално върху тази част да е осъществявано кооперативно земеползване и след колективизацията да не е било възможно да продължи упражняването на правото на собственост върху имота в пълен обем. Посочено е, че имот с пл.№........в кв..........по плана от 1955г. е бил във владение на Д. С. М. и синовете му и ползван от тях в имотните му граници от преди урегулирането му през 1955г., т.е. включително частта, останала извън строителните граници на селото, включена допълнително в границите на населеното място с регулационния план от 2004г. При така изложените от въззивния съд съображения настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на поддържаното от касатора основание. Действително в сочените в изложението решения на тричленни състави на ГК на ВКС непротиворечиво се приема, че когато се извършва преценка дали държавата е станала собственик на имот на основание чл. 6 ЗС в редакцията от 1951г. в хипотеза, при която имотът няма друг собственик, следва да се вземе предвид, че основните данни за недвижимите имоти, вкл. и на тези за правото на собственост, се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.), съответно ЗКИР, ЗС, ЗСПММ и ако по време на отреждането със съответния план (кадастрален, уличнорегулационен за обществени мероприятия, дворищнорегулационен план) един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен и в такъв случай съгласно чл. 6 ЗС (първоначална редакция) имотът преминава в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик. Приема се също така, че дали един имот е с неустановен собственик следва да се установи в хода на конкретното производство и тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за общинска собственост е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик, респ. че към определен момент не е бил безстопанствен. С тази съдебна практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като е изследвал задълбочено и последователно всички записвания, отбелязвания и отреждания по действалите кадастрални и регулационни планове на населеното място, касаещи процесния недвижим имот, които съдържат данни, че имотът е бил записан на наследодателя Д. С. М., т.е. не е бил безстопанствен. Взети са предвид и детайлно са обсъдени в съответствие с практиката на ВКС всички събрани по делото доказателства, като именно установените въз основа на този анализ факти са подведени под нормата на чл. 6 ЗС в първоначалната ѝ редакция. Съобразени са както отбелязванията в кадастралните и регулационни планове, така и показанията на разпитаните по делото свидетели и именно въз основа на данните, установени в конкретното производство, съобразено с посочената по-горе практика на ВКС, е направен изводът, че не се установява наличието на посоченото в АЧОС №........./18.05.2007г. основание, на което единствено се е позовала общината в производството по предявения срещу нея отрицателен установителен иск. Взето е предвид и обстоятелството, че частта от имота, за която общината претендира да е нейна собственост, никога не е била завземана за реализиране на мероприятие от държавата, респ. от общината (което означава, че никога не е била и отчуждавана по предвидения в закона ред) и такова мероприятие не е било реализирано, което е пряко относимо към установените от вещото лице данни, че имотът е бил включен в зона за озеленяване, т.е. в съответствие с практиката на ВКС е прието, че сам по себе си фактът на включване на имота в подобна зона няма за последица придобиване на право на собственост от държавата, респ. от общината, доколкото тези правни субекти могат да придобият право на собственост върху такъв имот само ако бъде проведено производство по неговото отчуждаване, респ. ако същият към този момент е бил безстопанствен, каквито данни обаче по делото няма. Противоречие с посочената в изложението практика на ВКС следователно не е налице, тъй като в настоящия случай по делото е установено отбелязване в разписния лист към плана от 1955г. за наличие на права на наследодателя Д. С. М., каквито данни се съдържат и в показанията на разпитаните по делото свидетели и в удостоверение изх.№94-Д-197/05.05.1994г. на Община Добрич, издадено по повод подадена от Д. С. М. молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение