Определение № 1128 от 16.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 592/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от С. Г. С. срещу определение №1684 от 04.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1834/24 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено първоинстанционното определение № 7126 от з.з. на 09.05.2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Б състав по гр.д. № 10670/2023 г., с което е оставена без уважение молба от 19.02.2024 г. на същата за освобождаване от държавна такса за по частна жалба вх. № на СГС №122190 от 29.12.2023 г. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Не се навежда наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че за да се произнесе по молба за освобождаване от внасяне на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства. Производството по освобождаване от държавна такса е предвидено като изключение за случаите, в които физическите лица нямат възможност да реализират доходи или да извлекат доходи от имуществото си и съответно да внесат дължимата държавна такса. При произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Според посочената от въззивния съд практика на ВКС, преценката на съда не е абстрактна, а винаги конкретна, като решаваща за нея е съпоставката между данните по декларацията и пълния размер на реално дължимите разноски. За неоснователни са счетени от въззивния състав доводите в частната жалба, че съдът е следвало сам да извърши справки, защото са безплатни за него. Първоинстанционният състав на СГС, според състава на САС, е бил изпълнил произтичащото от чл. 7 ГПК задължение да окаже съдействие на молителката, като е дал указания и е предоставил възможност за представяне на декларация по образец за семейно и имуществено състояние, необходима за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК. Указанията са получени на 21.03.24 г. и още веднъж на 11.04.24 г. Страната не се е възползвала от предоставената възможност, като не е предприела никакви действия в изпълнение на указанията на съда и не е представила доказателства за доказване на основание за освобождаване от д.т., поради което правилно искането е било преценено като неоснователно и е било оставено без уважение. От страна на подалата настоящата ЧКЖ страна се сочат като основания за допускане на касационен контрол се сочат недопустимост, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт на САС. При извършената проверка за допустимост на определение №1684 от 04.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1834/24 г. на Апелативен съд-София, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. не намира, че са налице основания за недопустимост на произнасянето на въззивния съд: актът е произнесен от компетентен по правилата на функционалната подсъдност съд, по жалба срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, в рамките на търсената от жалбоподателя процесуална защита, т.е. при наличие на предпоставките за допустимост на частното обжалване и липса на пречките за това. За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, от страна на частния жалбоподател, не са формулирани изобщо въпроси, които да се преценяват по горните критерии за допускане до касационен контрол, което възпрепятства извършването на дискреция по гореизложените критерии, с оглед на което и ЧКЖ не следва да се допуска до такъв. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС,Първо т.о.