Определение № 707 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез пълномощника му адв. Н. Б. против решение № 302/26.02.2020 г. по в.гр.д. № 2340/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 284 от 17.10.2019 г., постановено по гр.д. № 908/2019 г. по описа на Районен съд Провадия, е уважен предявения от П. Т. П. против ответника - касатор отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 11 050,90 лв., представляваща стойност на ел.енергия за периода от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г. по партида с кл.№ [ЕГН], аб. № [ЕГН] за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 13.06.2019 г. и в тежест на ответника са възложени разноските по делото. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановен по гражданскоправен спор, с цена на иска над 5 000 лв.. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушение на чл.235, ал.2 ГПК, изразяващо се в очевидно разминаване между фактическите констатации, отразени в мотивите на решението и крайните правни изводи на съда за недължимост на процесната сума. Според касатора въззивният съд е нарушил и разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като не е обсъдил възраженията и доводите на въззивника, изложе в жалбата срещу първоинстанционното решение. В нарушение на материалния закон, е прието, че към момента на установяване на неправомерното софтуерно въздействие върху процесния електромер е липсвала нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извършва проверка на средствата за търговско измерване и едностранно да корегира, респективно да фактурира допълнително начислени количества електрическа енергия. Този извод е неправилен, тъй като към момента на проверката – 13.06.2018 г., са действали разпоредбите на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ, които са отменени едва с решение от 21.02.2018 г., постановено по адм.дело № 3879/2017 г. от петчленен състав на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Освен това фактическото начисляване на сумата е в резултат на констатираното при извършената метрологична проверка въздействие на средството за търговско измерване, която проверка няма отношение към отменените текстове на ПИКЕЕ, а се извършва на основание чл.57 и чл.58 ЗИ. Поддържа се, че процесната сума се дължи на основание чл.183 ЗЗД, тъй като в случая се касае правоотношения, възникнали на основание сключен договор за продажба на електрическа енергия, по който е било доставено определено количество, но поради грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена само част от установеното количество на реално потребена от абоната енергия. В изложението на касационните основания се поставят следните въпроси: 1/ При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД; 2/ Има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да корегира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл.98, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ / обн.ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./, както и при сега действащите ПИКЕЕ / обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предведен изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и 3/ Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. Поддържа се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о. и решение № 21/1.03.2017 г., постановено по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о., а вторият и третият въпрос са разрешени в противоречие с решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о., което е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, изразяваща се в отказа на въззивния съд да даде разрешение на правния спор без обоснован обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Ответната страна, чрез пълномощника си адв. Г. е депозирала отговор на касационната жалба, в който оспорва доводите на касатора, като моли да не се допуска касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна. За да уважи предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че съществуващите между страните договорни отношения се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обн.ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., в които е уреден реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. С решение от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д.№ 2385/2016 г., обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. посочените разпоредби, наред с други, с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51, са отменени, поради което за оператора липсват разписани действащи правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от установеното, като основание за преизчисление. Според въззивния съд към момента на извършване на проверката на СТИ – 13.06.2018 г., отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон, поради което операторът не е имал основание за извършване на едностранна корекция на сметки на потребителя. Отделно от това е прието, че предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът може да извърши корекция в сметката, са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 от ПИКЕЕ, действащи към момента на извършване на проверката, но конкретния случай – софтуерно вмешателство в програмата за параметризация и по–точно в тарифната схема на електромера, не попада сред тях. Приел е, че не е установен по категоричен начин факта, че констатираното в скрития регистър 1.8.3 количество електрическа енергия, е реално потребено от абоната, доколкото не било ясно какви са били показанията в този регистър при монтиране на електромера, а дори и да се приеме, че процесното количество е реално потребено от абоната, не е установено в кой диапазон то е доставено и за какъв период от време. По тези съображения въззивният съд е приел, че ответното дружество не е провело пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищеца – потребител, поради което предявения отрицателен установителен иск се явява основателен. Настоящият състав на четвърто гражданско отделение приема, че поставените от касатора първи и трети материалноправни въпроси са обуславящи за крайния изход на делото, но са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, с което е осъществено основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Вторият формулиран въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване, поради което ще бъде обсъден като довод за неправилност при решаване на делото по същество. За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 156,50 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.