Определение № 47 от 09.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3622/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, вр. чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Б., приподписана от адв. М. П., срещу въззивно решение № 265 от 12.08.2020 г. по в. гр. д. № 188/2020 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1668 от 17.12.2019 г. по гр. д. № 1700/2019 г. по описа на Пазарджишки районен съд, с което е признато за установено по предявения от „Зенит” ООД, гр. Пазарджик, срещу Б. иск с правно основание чл.108 ЗС, че дружеството е собственик на реална част от помещение за офиси, представляваща офис № 7, с площ 15,45 кв. м., обособена в самостоятелен обект с идентификатор № 55155.503.759.1.8, разположен в сграда № 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 55155.503.759 по КККР на гр. Пазарджик, с административен адрес: гр. Пазарджик, ул."Цар Шишман" № 2, ет. 4, с площ на самостоятелния обект 100 кв. м., на едно ниво, с предназначение - за делова и административна дейност, като ответникът е осъден да предаде на ищеца владението върху същия. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „само въз основа на процесуалното ми поведение, че не оспорвам владението на имота в отговора и въз основа на писмена покана за освобождаване на наетото помещение, връчена ми от нотариус при условията на чл.47, ал.5 ГПК и същата връчена ми от съда, ведно с исковата молба, налице ли е неоснователното ми владение и държане“. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, I г. о., и решение № 142 от 12.02.2018 г. по гр. д. № 4689/2016 г. на ВКС, II г. о. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба „Зенит ООД“, представлявано от управителя Т. З., чрез адв. И. П., изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от „Зенит ООД“ против А. С. Б. иск за установяване правото на собственост на дружеството върху процесния офис и за предаване на владението върху него. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е придобил собствеността върху целия четвърти етаж от сградата по силата на договор за продажба чрез търг от 12.11.1999 г., както и че към този момент ответникът е бил наемател на продавача и наемното правоотношение е продължено като безсрочно с новия собственик. По отношение на ответника неколкократно са отправяни изявления за прекратяване на договора, включително чрез изпращане на нотариална покана, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, но Б. отказал да освободи имота. Ответникът А. С. Б. е оспорил собствеността на ищеца с твърдения за незаконосъобразност на тръжната процедура, въз основа на която дружеството е придобило имота, поради продажба на занижена цена. Също така е възразил, че ползва имота на правно основание - неформален /устен/ договор за наем. Ответникът не е оспорил, че продължава да ползва процесното помещение, което обстоятелство е установено и от показанията на свидетелката В. С. /наемател на съседен офис/. Във въззивното решение е прието за установено, че „Зенит ООД“ е придобило процесния имот по силата на договор за продажба чрез търг от 12.11.1999 г., с който е закупило целия четвърти етаж, с площ от 355 кв. м., на административна сграда, находяща се в гр. Пазарджик, ул. "Цар Шишман" № 2, ет.4. Процесният офис № 7, с площ 15 кв. м., е част от закупения имот. По силата на т.10 от договора за продажба купувачът се е задължил да запази съществуващите наемни договори за срок от един месец от подписването на договора при същите условия. Към момента на продажбата ответникът е бил наемател на процесното помещение по силата на неформален договор за наем, като след продажбата на имота наемното правоотношение се е запазило с новия собственик като безсрочно. На 24.01.2019 г. наемодателят е изпратил нотариална покана, връчена на наемателя по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с която го е уведомил, че прекратява наемното правоотношение, считано от 31.03.2019 г. При тези данни, въззивният съд е приел, че в случая са налице изискуемите от закона предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск. За неоснователно е прието възражението на ответника за недействителност на договора за продажба, легитимиращ ищеца като собственик на имота. Във връзка с възражението, че договорът за наем не е прекратен, тъй като до ответника не е достигнало изявлението на наемодателя за прекратяването му, съдът е посочил, че нотариалната покана е връчена на наемателя с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което едномесечното предизвестие за прекратяване на договора е изтекло към момента на постановяване на решението и е налице хипотезата на едностранно прекратяване на договора за наем от наемодателя /чл.238 ЗЗД/. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 - 3 ГПК. Макар да е вярно, че според указанията на ВКС, дадени в т.1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касационният съд може да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, в настоящия случай както в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, така и в касационната жалба не са посочени обстоятелства или оплаквания, които да позволят подобна конкретизация или уточнение. Поставеният от касатора въпрос не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото отговорът му е предпоставен от съвкупната преценка на доказателствата по делото, а не с оглед точно и правилно тълкуване на правна норма. Този въпрос не може да бъде обсъждан в производството по чл.288 ГПК, тъй като е свързан с преценка на правилността на решението. За пълнота следва да бъде посочено, чe не се констатира твърдяното противоречие със сочените решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, I г. о., и решение № 142/12/02/2018 г. по гр. д. № 4689/2016 г. на ВКС, II г. о, доколкото същите са неотносими към предмета на настоящия спор. По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по жалба не е претендирал разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение