Определение № 411 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на К. С. М. чрез адвокат Д. М. от АК-Б. срещу решение от 30.11.2020 г. по гр.д.№ 1044/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се отменя решение № 4156/29.05.2020 г. по гр.д.№ 2045/2017 г. на Районен съд Благоевград и е отхвърлен предявения иск на К. С. М. против „Трансмит-82“ ЕООД за сумата 2651,72 лева - командировъчни пари, за периода 10.08.2016г. до 05.02.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. Решението на първата инстанция в отхвърлителната му част до пълния предявен размер от 27 197,55 лева не е обжалвано и е влязло в сила. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Коя е приложимата наредба при определяне на пътни, дневни и квартирни, съгласно чл.215, ал.1 КТ?“. Според касатора изводите на съда са в противоречие с практиката на ВКС, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От „Трансмит-82“ ЕООД не взимат становище по жалбата. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като шофьор на товарен автомобил и е извършвал превоз на стоки до различни дестинации в чужбина. Според мотивите на решението, за ищеца е възникнало право на командировъчни пари за времето, през което е бил в чужбина, но не се прилага Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници, приета от Министерство на финансите /необнародвана/. Съобразявайки заключението на вещо лице, въззивният съд е приел, че за извършения превоз на стоки в чужбина /за общо 343 дни/ се дължи сумата 14 087,84 лева. на основание Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, приета от Министерски съвет /МС/, а получената авансово сума от ищеца е в размер на 15 987,79 лева, поради исковата претенция е неоснователна. При така установените факти и формираните въз основа на тях правни изводи, настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Поставеният правен въпрос относно приложимия нормативен акт за определяне на пътни, дневни и квартирни, съгласно чл.215, ал.1 КТ, обуславя решаващите изводи на въззивния съд, но по отношение на него не са налице релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, формирана с решение № 1050/30.05.2006 г. по гр.д.№ 2884/2003г., III г.о., решение № 1083/26.09.2006 г. по гр.д.№ 2903/2003г., III г.о., решение № 1089/04.07.2006 г. по гр.д.№ 2923/2003г., III г.о. и решение № 1241/11.02.2009 г. по гр.д.№ 1457/2008г., II г.о., с която се приема, че издадената на основание чл.7, ал.2 от ПМС № 40/1987 г. от Министерство на финансите НСКШСЧМАПТП е неприложима, тъй като регламентираната в чл.215 КТ законова делегация за определяне на командировъчните средства от Министерския съвет не може да бъде прехвърляна. О. това, същата не е обнародвана в Държавен вестник, поради което няма нормативен характер по аргумент от чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България. Даденото разрешение от въззивния съд съответства изцяло на цитираната съдебна практика на ВКС, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отделно от това, съгласно чл.5, ал.5 КРБ, всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато не е определен друг срок, т.е. действието на подзаконовия нормативен акт настъпва след неговото обнародване и според цитираната разпоредба на Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., НСКШСЧМАПТП не е приложимо право, независимо дали е била изрично отменена. В случая, претенцията на ищеца е за командировъчни пари през периода от 10.08.2016г. до 05.02.2017г., поради което е приложима Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /обн. в ДВ бр.50 от 11.06.2004 г., изм., бр.25 от 30.03.2010 г., в сила от 30.03.2010 г./, приета с ПМС № 115 от 03.06.2004 г. Предходната НСКШСЧМАПТП е издадена на основание чл.7, ал.2 от ПМС № 40/1987 г./отменено с §1 от ПМС № 115 от 2004 г./, с което Министерски съвет е делегирал на министъра на финансите правото да издаде наредби за командироването на експлоатационния персонал от поделенията на Министерство на транспорта и на персонала от океанския риболов. След като не съществува неяснота относно приложението на чл.215, ал.1 КТ и липсват аргументи съществуващата съдебна практика да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на подзаконовите разпоредби, не може да се приеме, че е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение