Определение № 222 от 04.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1949/2020 г.

Производството е по реда на чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Пи Ар Студио България”ЕООД против решение № 102 от 11.03.2020г. по в.гр.д.№ 1450/2019г., с което е потвърдено решението по гр.д.№ 249/2019 на РС Стара Загора за отхвърляне на иска на дружеството против Я. Н. за заплащане на сумата 7 700лв., получена без основание по силата на платежно нареждане от 12.06.2014г., ведно със законната лихва. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т. 3 ГПК поради нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и като очевидно необосновано. От ответната страна е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С разпоредбата на чл.280 ал.3 от ГПК / ред.ДВ бр.86/2017г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В настоящия случай обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело. С предявения иск с правно основание чл.55,ал.1, предл. първо ЗЗД ищецът иска осъждането на ответницата да му заплати сумата от 7 700 лв. като оспорва наличието на договор за заем, посочен в платежното нареждане като основание за извършения от дружеството паричен превод на сумата в полза на ответницата. Следователно, спорът има за предмет оспорване от ищеца сключването на договор за паричен заем, по който заемодателят - ищец е търговец, а заемател е физическо лице. Източникът, юридическия факт, от който произтича твърдяното вземане на ищеца- търговец е отричането на сключване от негова страна на търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.1, вр. ал.3 от ТЗ. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 - т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от нищожна търговска сделка или има за предмет връщане на даденото поради несключена търговска сделка. Търговски са не само делата между търговци, свързани с упражняваното от тях занятие, но и делата между търговец и нетърговец, когато спорът има за предмет право, произтичащо от сделка между тях, която е сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие, каквато е и настоящата хипотеза, тъй като презумпцията на чл. 286,ал.3 ТЗ не е оборена. Производството във връзка с последиците /връщане на даденото/ при твърдяно несъществуване, несключване на субективна търговска сделка, каквото е настоящото, има характер на търговски спор. Този извод дава основание делото, в рамките на което е разгледан спорът, да бъде квалифицирано като търговско и приложение да намерят правилата за достъп до касационно обжалване по търговски дела, действащи към момента на постановяване на въззивното решение. С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба - сумата 1 000лв. по представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащането на договореното възнаграждение в брой. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.