Определение № 3145 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1104/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Р+Ф А. Ферзихерунг А.Г.“, Федерална република Германия, срещу решение № 1396/30.11.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 3514/2022 г. от Софийски апелативен съд в частта за потвърждаване на решение № 123/07.07.2022 г. по гр.д.№ 207/2021 г. на Видински окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на В. В. П., [населено място], сумата от 120000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на баща му В. П. Р. и на Н. М. В., [населено място], - сумата от 120000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейния фактически съжител В. П. Р.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответниците не са депозирали отговор на касационната жалба. Подадената от тях касационна жалба е оттеглена и в тази част производството по делото е прекратено с определение № 2370/05.09.2024 г., което е влязло в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя за причинените на ищците – ответници по касационната жалба неимуществени вреди от смъртта на В. П. Р., настъпила при ПТП на 03.08.2020 г. Решаващият състав е съобразил възрастта на починалия (65 години), както и обстоятелството, че той живеел във фактическо съжителство с Н. М. В. от 40 години, от което са имали две деца - касаторът В. В. П. и дъщеря. Увредените лица са били в близки отношения с пострадалия и преживели тежко смъртта му. Отчитайки и конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия, както и съдебната практика, апелативният съд е определил обезщетенията за неимуществени вреди в размери на по 150 000 лв. Обезщетенията са намалени с по 20 %, предвид приетото съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, след съпоставяне тежестта на извършените нарушения от двамата участници в ПТП. Пешеходецът е пресичал пътното платно, бутайки велосипед и е могъл да избегне ПТП, ако преди да навлезе на платното за движение, се съобрази с приближаващия се лек автомобил, което представлява нарушение на чл.113, ал.1, т.1 вр. ал.2 ЗДвП и чл.114, т.2 от ЗДвП. Водачът на лекия автомобил (другият участник в ПТП) се е движел със скорост от 93 км/ч, докато при спазване на съществуващото ограничение от 60 км/ч опасната зона за спиране е 44 метра, и при зона на осветеност на фаровете на къси светлини 50 метра, пешеходецът ще е бил видим за водача и при предприемане на действия за аварийно спиране или друга спасителна маневра ударът би бил предотвратим. Въззивният съд е коментирал възражението на застрахователя за изплащане доброволно на суми за обезщетения, но е приел, че представената справка от 21.06.2021 г. за извършени плащания не е подписана от издалото я лице, нито е отразено кой и на какво основание е изготвил същата. Посочено е, че по делото е приложена кореспонденция, според която застрахователното дружество е уведомило представителя на В. П. и Н. В., че предлага подписване на споразумение за изплащането на по 100 000лв. за неимуществени вреди на всеки от тях, но самото извършване на плащането не е установено по надлежен ред. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпроси, които са мотивирани с противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС относно: задълженията на въззивния съд да извърши всестранна преценка на доказателствата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и за прилагането на критерия за справедливост, включително за обсъждане на всички релевантни за спора факти; за необходимостта от даване на указания за изясняване на фактите, както и за значението на нарушенията на ЗдП и ППЗдП при определяне на съпричиняването. Очевидната неправилност на решението е мотивирана с необоснования според касатора извод, че липсва доброволно плащане на застрахователни обезщетения. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Всички въведени въпроси са разрешени в цитираната от касатора практика на ВКС. Съществуването на непротиворечива практика обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което само по себе си изключва допускането на касационно обжалване по правни въпроси, които да са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Процесуалните въпроси не са мотивирани с извършени конкретни нарушения на процесуалните правила, а са изцяло свързани със съобразяването на критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. По тези съображения съставът на ВКС обобщава въпросите като въпрос за прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно съдържанието на понятието „справедливост“ при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. В цитираната от касатора практика на ВКС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. С оглед доводите на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК трябва да се посочи, че по делата за обезщетения за неимуществени вреди се съобразяват общите критерии за определяне размера на обезщетенията, но разликата в присъжданите размери произтича от разликата във фактите и обстоятелствата по конкретния спор. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, които са от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. В настоящия случай, при определяне размера на обезщетенията за неимуществените вреди въззивният съд е съобразил изяснените в задължителната практика на ВКС критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства, като ги е оценил адекватно поотделно и в тяхната съвкупност. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на намаляването на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД въззивното решение съответства на практиката на ВКС (обективирана в т.7 от ППВС № 18/18.11.1963г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 21/03.02.2017г. по т.д. № 437/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 198/03.02.2017г. по т.д. № 3252/2015г. на ВКС, II т.о.), предвид обсъждането на конкретните действия на пострадалия и делинквента с оглед механизма на произшествието и връзката между тях. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като според нормата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК следва да се констатират пороци, изразяващи се прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Във въззивната жалба застрахователят е въвел твърдение, че на 21.06.2021 г. са наредени преводите за плащане на обезщетения от 100000 лв. В хода на устните състезания пред въззивния съд касаторът се е позовал на прието разрешение по друго дело за обезщетения на други увредени лица от същото ПТП, в което било прието, че плащане е направено. С оглед на тези обстоятелства въззивният съд не дължи даване на указания за събиране на доказателства, а следва да извърши самостоятелна преценка на ангажираните доказателствени средства. По делото не е представен платежен документ, от който да се направи категоричен извод, че банковите сметки на увредените лица са заверени със суми, представляващи доброволно плащане на застрахователно обезщетение. Независимо от това в съдебното решение ясно е посочено, че се определят застрахователни обезщетения в общ размер, които не са намалени със суми, платени доброволно от застрахователя. Обезщетенията не са допълнителни - над определените от застрахователя, поради което не би настъпило евентуално двойно плащане на сумите от по 100000 лв. за всяко от увредените лица. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд