Определение № 1283 от 26.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 404/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. П., чрез адв. В. П., срещу въззивно решение № 554/17.10.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 643/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което след отмяна на решение № 144/03.06.2022 г. по гр. д. № 11/2022 г. на Районен съд – Петрич, на основание чл. 128, ал. 1 СК е определен режим на лични отношения на жалбоподателката с внучката й В. Б. П. - всяка втора събота от месеца от 10 часа до 14 часа без присъствието на майката и след това детето да бъде връщано на местоживеенето при майка му. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката сочи, че на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) кои са водещите критерии при определяне на „най-добрия интерес на детето“; 2) как следва да бъде определен режимът на лични отношения между малолетното дете и неговата баба, в случаите когато майката препятства осъществяването им; 3) водещ критерий ли е възрастта на детето при определяне на подходящия режим на лични отношения на бабата с детето, ако същата притежава всички необходими качества, за да се грижи пълноценно за него; 4) следва ли съдът, определяйки режим на лични отношения между детето и неговата баба, да вземе мерки за недопускане на отчуждение между тях; 5) какви мерки следва да бъдат определени от съда, за да бъде предотвратено отчуждение между бабата и нейната внучка; 6) следва ли да бъде спазен принципа на равнопоставеност между прародителите на малолетното дете при определяне на режима на лични отношения при иск по чл. 128 СК; 7) допустимо ли е, с цел предотвратяване на отчуждение между детето и неговата баба, част от определените мерки за лични отношения да се осъществяват съвместно с родителя, който не упражнява родителските права и следва ли това изрично да е посочено в диспозитива на съдебния акт. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответните страни по жалбата не са подали писмен отговор. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че В. Б. П., [дата на раждане], е дъщеря на ответниците по иска М. Б. К. и Б. В. П., а ищцата е баба на детето по бащина линия. От раждането му и до настоящия момент детето живее с майка си при неговата баба по майчина линия. С двамата си родители детето е живяло в едно жилище само за около две седмици през м.декември 2021 г., след което отношенията им са се влошили и са се разделили. Със съдебна спогодба от 13.09.2022 г., одобрена по гр. д. № 43/2022 г. на РС – Петрич, майката и бащата са уредили отношенията си във връзка с упражняването на родителските права и режима на лични контакти с детето. Съгласно спогодбата, упражняването на родителските права спрямо малолетната В. е предоставено на майката - М. К., а на бащата - Б. П. е определен детайлизиран по периоди с оглед ниската възраст на детето режим на лични контакти, основната част от който включва след 01.09.2022 г. срещи - всяка първа и четвърта седмица от 10 ч. в събота до 19 ч. в неделя с преспиване; всеки първи и трети вторник от 17 ч. до 19 ч. и 10 дни през лятото; а след 14.07.2023 г. – всяка първа и четвърта седмица в месеца от 16.30 ч. в петък до 19 ч. в неделя; всеки първи и трети вторник от 17 ч. до 19 ч. и 20 дни през лятото; както и режим за коледните, новогодишни и великденски празници и за рождения ден на детето. Въззивният съд е приел, че безспорно детето следва да има възможност за самостоятелно общуване и с ищцата, която притежава необходимите качества, възможности и активно е помагала в отглеждането му през първите месеци след раждането му. Посочено е, че бабата по майчина линия има непрекъснат контакт с детето и за да не се допусне сериозен дисбаланс в отношенията на детето с роднинския кръг на майката, от една страна и с роднинския кръг на бащата, от друга страна, ищцата следва да има възможност да общува редовно с внучката си. Контактът на детето с бабата по бащина линия, което расте, е от изключително значение и за двете страни - баба и внуче. Съобразявайки необходимостта от запазване на паритета в общуването на родителите с детето през почивните дни, много ниската му възраст, изискваща то да е преимуществено в обичайна среда и да се спазва постоянен режим на хранене, сън и почивка, както и обстоятелството, че то е изцяло зависимо от грижите, вниманието и общуването с родителя, който е ежедневно с него, съдът е определил режим на лични контакти на ищцата с малолетната В. всяка втора събота от месеца от 10 часа до 14 часа, без присъствието на майката. При конкретизирането на времето за общуване между бабата и внучето, съдът е отчел и определения режим на лични контакти на бащата Б. П., както и че бабата е трудово ангажирана и в работните дни от седмицата. Посочил е, че не следва да определя на бабата по бащина линия самостоятелен контакт с детето на именния и на рождения му ден, защото общуване с него в тези два дни тя може да реализира във времето за срещи, определено за бащата. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, които обобщени и уточнени от настоящия състав, касаят критериите, от които следва да се ръководи съдът в преценката си за най-добрия интерес на детето при определяне на режим на лични контакти по чл. 128 СК. Въпросите са релевантни, но не са разрешени в противоречие с установената практика на ВС и ВКС по този вид спорове. В т. 3 от ППВС № 1/1974 г. е разяснено, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателна личност и гражданин. В практиката на ВКС (напр. - решение № 291/28.01.2020 г. по гр. д. № 865/201 г., IV г.о.; решение № 140/10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г., IV г.о. и др.) се приема, че определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето по реда на чл. 128 СК е обусловено от конкретната преценка на съвкупността от обстоятелствата по делото. Интересът на детето е винаги индивидуален и конкретно установим. Дефинираното в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето съдържание на понятието „най-добър интерес на детето“ предпоставя индивидуален подход, съобразен със спецификите на личността на детето - физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, индивидуални потребности и др. При определяне на конкретния режим на лични отношения на дете с баба и дядо винаги се отчитат възрастта на детето, нивото на физическото му и емоционално развитие, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за пълноценното му развитие като личност. Мерките по чл. 128 СК следва да са съобразени с обичайния дневен режим на детето (отглеждане, занимания, обучение, почивка), с възможностите на родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права, както и с режима на лични контакти с другия родител, ако такъв е определен и се изпълнява. Вземат предвид и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. При определяне на мерките за лични отношения по чл. 128 СК освен посочените обстоятелства, когато се налага може да се определи и адаптивен период от време, през който детето да се подготви да възприеме промяната в начина му на живот досежно времето за контакти с бабата и дядото. В случая, въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Подробно са обсъдени и взети предвид всички конкретно установени по делото обстоятелства в тяхната съвкупност, като е прието, че личните контакти между бабата и детето безспорно са в негов интерес. Същевременно са съобразени възрастта му, местоживеенето и ангажираността на родителите му, за да е нормално обезпечено и времето на общуване на детето с тях; както и че определеният режим за контакти с бабата на детето не трябва да води до затруднения в обичайния му начин на живот и отглеждане в тази все още много ниска възраст. Отчетено е и обстоятелството, че бащата пребивава в дома на майка си (ищцата), което дава възможност на последната и през това време да общува с внучката си. Поради изложеното, не се установява противоречие на въззивното решение с установената съдебна практика на ВС и ВКС. Несъгласието на жалбоподателката с крайния резултат по спора и поддържаните в тази връзка оплаквания в изложението й касае правилността на обжалваното решение (чл. 281, т.3 ГПК), която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Не се установява и бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Във фазата по селектиране на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателката аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него, поради което поддържаното (без надлежна аргументация) основание по чл.280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение