Определение № 662 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 413/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Т”ЕАД срещу Определение № 86 от 19.02.2010 год. по ч.гр.д. № 29/2010 год. на Силистренския окръжен съд. С него е потвърдено разпореждането от 14.01.2010 год. по ч.гр.д. № 23/2010 год. на Силистренския районен съд в частта с която районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение досежно вземането за възнаградителна лихва, възлизаща на 556.59 лв. В частта относно вземането за главницата, законна лихва и разноски, заповед за изпълнение по заявлението на „Т”ЕАД е издадена. Частният жалбоподател „Т”ЕАД, счита, че определението е неправилно, като на основание чл.274 ал.3 ГПК е изложил основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол, позовавайки се на това, че произнасянето на съдилищата надхвърля проверката по заявлението по чл.410 ал.2 вр.чл.127 ал.1 и ал.2 и чл.128 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че тя е недопустима, тъй като по отношение на спора намира приложение чл.274 ал.4 ГПК. Както бе посочено по-горе, заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б. Р. С. за главницата по договор за целево финансиране, законна лихва и разноски е издадена. Предмет на въззивно и касационно обжалване е само отказът касаещ сумата за възнаградителна лихва, възлизаща на 556.59 лв. Обжалваемият интерес е под 1000 лв. и по отношение на този спор е приложимо ограничението на чл.274 ал.4 ГПК. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на касационен контрол е без значение. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.