Определение № 634 от 11.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1088/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „МОБА“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 4734 от 12.04.2023 г. по ч. гр. д. № 3879/2022г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение, подадената от същото дружество частната жалба срещу определение № 20161646 от 22.07.2021 г. по гр. д. № 65500/2020 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на „МОБА“ ЕООД срещу Д. С. З. за заплащане па сумата 15 335.58 лв., представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди в резултат на незаконосъобразно изчислени и изплатени на ответника, в качеството му на управител на дружеството, възнаграждения в периода 25.02.2016 г. - 31.12.2016 г. С обжалваното определение на Софийски градски съд е оставена без уважение и частната жалба на „МОБА“ ЕООД срещу определение № 20201321 от 21.10.2021 г. по гр. д. № 65500/2020 г. на Cофийски районен съд, с което е изменено определение от 22.07.2021 г. в частта за осъждането на дружеството да заплати на Д. С. З. разноски в размер на сумата 1700 лв. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно при поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационния контрол. Ответникът по частната касационна жалба – Д. С. З. – оспорва същата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 28.06.2023 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като предмет на предявения иск е установяване недължимостта на сумата 15 335.58 лв. – обезщетение за причинени на дружеството вреди в резултат на незаконосъобразно изчислени и изплатени на ответника, в качеството му на управител на дружеството, възнаграждения в периода 25.02.2016 г. - 31.12.2016 г. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение