Определение № 4627 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 130/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез адв. Н. Л., против въззивно решение № 1019/21.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 219/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 263006/23.09.2022 г. по гр. д. № 10350/2020 г. на Софийски градски съд, в обжалваната част, с която Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е осъдено да заплати на Е. Ц. В. разликата над 10 000 лева до сумата 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 12.01.2020 г., ведно със законната лихва от 30.01.2020 г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Релевантни ли са критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?“; 2. „Следва ли да се отчете 50% съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано при условията на пълно и главно доказване по делото нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице, в качеството му на пътник в лек автомобил, изразяващо се в нарушаване на правилото на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, поради пътуване в МПС без поставен предпазен колан, въпреки че МПС е оборудвано с такъв, което нарушение пряко и непосредствено е довело до настъпване на вредоносните последици, а именно – на телесните увреждания от ПТП и са били преимуществена причина за настъпване на същите?“ и 3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 235 ал. 2 и ал. 3 ГПК?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – вторият с и третият решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 43/15.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, II т. о., определение № 750/30.11.2010 г. по т. д. № 442/2010 г. на ВКС, II т. о. и определение № 200/06.04.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г. на ВКС, II т. о., както и, че трите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Е. Ц. В., в който излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК относно възприетата фактическа обстановка и анализа на събраните доказателства. Приел е за неоснователно възражението за съпричиняване от страна на пострадалата ищца – пътник в МПС,позовавайки се на неоспорените заключения на автотехническата експертиза, на съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства установяващи механизма на ПТП.При определяне справедливия размер на претърпяните неимуществени вреди е взел предвид полученото увреждане от ищцата - счупване на долния край на лявата лъчева кост, извършеното закрито наместване, поставената гипсова имобилизация на гривнената става за 35 дни, както и установената след свалянето на имобилизацията деформация и непълно зарастване на костта, оток и ограничение движенията на ставата,както и обстоятелството, че шест месеца след произшествието все още е налице оток, болка, деформация, намален обем на движенията и сила на лявата киткова става,въпреки проведената физиотерапия и рехабилитация. Взел е предвид,че общият период на възстановяване е около 5-6 месеца, като през първите два-три месеца болките са били с по-голям интензитет, както и ограничения обем на движение при повдигане и завъртане на ръката, констатиран и при прегледа почти две години след ПТП. Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, съдът е приел, че сумата 20 000 лева е дори недостатъчно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Изложените от касатора съображения за очевидна неправилност на въззивното решение са, че последното е постановено без да са съобразени всички релевантни и обективни критерии за справедливост, както и при неотчитане на доказан принос в значителна степен от страна па пострадалото лице. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Решението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Поставените от касатора в изложението въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Същите са принципно значими за изхода на делото, но по тях не е налице претендираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По първият въпрос следва да се посочи, че съобразно дадените в т. II от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, които все още са актуални, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Други значими обстоятелства, включително са и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В случая за да потвърди решението в обжалваната част въззивният съд е съобразил всички релевантни обстоятелства. Вторият поставен въпрос касаещ съпричиняването е относим към правилността на решението. Въззивният съд е посочил, че предпазният колан не ограничава движенията на ръката и поставянето му не би предотвратило получената от ищцата травма. Следва да се посочи,че изложените конкретни доводи за необсъждане на доказателствата в тази връзка по същество представлява оспорване правилността на преценката и изводите на въззивния съд. Касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт при формулиране на процесуалноправния въпрос. По третия въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС, съгласно която съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да мотивира решението си като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по доводите и възраженията на страните в рамките на въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, включително за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, поради което и този въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване на решението. Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси не е налице, тъй като е налице трайна и ненуждаеща се от осъвременяване съдебна практика на ВКС. Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационна проверка на решението. Касаторът следва да заплати направените и доказани от ответника разноски за касационното производство в размер на 3 500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.