Определение № 4950 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4132/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на прокурор при Окръжна прокуратура Хасково, против Определение № 1856/ 28.02.2025 г. по административно дело № 309/ 2025 г. по описа на Административен съд– Хасково. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от Областния управител на Област Хасково срещу Определение № 1856/ 28.02.2025 г. по административно дело № 309/ 2025 г. по описа на Административен съд– Хасково. Счита се определението за неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила. Ответникът- Общински съвет- Минерални бани в писмен отговор, подаден от процесуалния представител адвокат Т. Ташев счита прекратителното определение за правилно, обосновано и законосъобразно, и постановено в пълно съответствие с категоричната практика на ВАС. Моли да се отхвърлят представените пред ВАС две частни жалби от страна на ОП Хасково и областен управител на Област Хасково, като неоснователни и необосновани и се потвърди оспореното определение. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от Общински съвет- Минерални бани срещу Определение № 2600 от 19.03.2025 г., постановено по административно дело № 309/ 2025 г. по описа на Административен съд– Хасково. Моли да се отмени оспореното определение и да се уважи искането за допълване на определението в частта за разноските. В писмен отговор Областният управител на област Хасково счита постановеното съдебно определение, с което се отхвърля молбата за присъждане на разноски за правилно, мотивирано и законосъобразно, поради което иска същото да остане в сила и да бъде потвърдено. Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими, а разгледани по същество са основателни. Производството пред адм. съд е образувано по оспорване, подадено от Областен управител на област Хасково, обективирано в негова заповед № АК-04-1 от 04.02.2025г. срещу Решение № 194, прието на заседание от 23.01.2025г. на Общински съвет-Минерални бани, обективирано в протокол № 15 от същата дата. С Определение № 1656 от 25.02.2025г., постановено по адм. дело № 410/2025г. по описа на АС- Хасково последното е присъединено към адм. дело № 309/ 2025г., поради идентичност на предмета, тъй като е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Хасково насочен срещу процесното Решение № 194, взето на заседание от 23.01.2025г. на Общински съвет- Минерални бани. С Решение № 180 от 30.12.2024г. Общински съвет – Минерални бани е избрал за председател на Об С- Минерални бани- г-н Е. Юзеир. В Решението е посочено, че е прието на основание чл. 21, ал.1, т.3, чл.21, ал.2, чл.24, ал.3, т.1 от ЗМСМА, както и Правилник за организацията и дейността на общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация. След връщане от областния управител за ново обсъждане с обжалваното пред адм. съд- Решение № 194 от 23.01.2025г. от Общински съвет- Минерални бани, отново е взето решение за председател на общински съвет– Минерални бани да бъде избран г-н Е. Юзеир. С обжалваното определение съдът е приел, че оспореното решение не съдържа властническо волеизявление, не представлява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, съответно не подлежи на обжалване по реда на АПК и поради това не подлежи на оспорване по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА пред административния съд. В заключение адм. съд приел, че оспорването на областния управител на област Хасково, като насочено срещу акт неподлежащ на съдебно оспорване се явява недопустимо, по смисъла на чл. 159, т.1 от АПК и било оставено без разглеждане. Посочил, че правомощията на прокурора да иска отмяна на един акт (в случаите в които същия не представлява споразумение, административен договор или съдебен акт) са ограничени и допустими само ако предмета на оспорване е административен такъв, т.е. представлява властническо волеизявление. В резултат с обжалваното определение е оставено без разглеждане оспорване на Областен управител на област Хасково, срещу Решение № 194, прието на заседание от 23.01.2025г. на Общински съвет- Минерални бани, обективирано в протокол № 15 от същата дата. Оставен е без разглеждане и протест на прокурор при Окръжна прокуратура- Хасково срещу същото решение на ОбС. В производство по реда на чл.248, ал.1 ГПК, във вр. с чл.144 АПК с Определение № 2600 от 19.03.2025 г., постановено по административно дело № 309/ 2025 г. по описа на Административен съд– Хасково е оставена без уважение молбата на Общински съвет- Минерални бани, действащ чрез пълномощник, с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, за допълване на определение № 1856 от 28.02.2025г., постановено по административно дело № 309/ 2025г. по описа на АС- Хасково, в частта на разноските. Обжалваното прекратително определение е НЕПРАВИЛНО. Областният управител осъществява контрол за законосъобразност върху актовете на общинските съвети. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗА, областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА. В разпоредбата на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА се предвижда възможност областният управител да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспори пред съответния административен съд. Областният управител има специални правомощия да оспорва законосъобразността на актовете на общинските съвети в изпълнение на функцията му на орган на държавна власт, който по закон следва да контролира действията на органите на местно самоуправление. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г., постановено по Тълкувателно дело № 20/ 2007 г. на ВАС областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Необосновано от адм. съд се приема, че решението на ОбС не подлежи на обжалване, тъй като няма характер на подлежащ на обжалване административен акт. По отношение на аргумента на адм. съд за характера на приетото решение на ОбС, следва да се посочи, че общинските съвети не са сред органите на изпълнителната власт по Закона за администрацията, поради което не всички техни актове притежават признаците на административни актове по смисъла на чл. 21, чл. 65 и чл. 75 АПК. Критерият, въз основа на който може да се прецени допустимост на оспорването на актовете на органите на местното самоуправление е дали те са или не са юридически актове. Контролът е само по отношение на юридически, но не и върху неюридически актове, като пред съда може да се оспори само законосъобразността им. При тази преценка релевантно е това какви последици предвиждат и каква правна промяна произтича от тях. В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013 г., постановено по Тълкувателно дело № 4/ 2011 г. на ОС на ВАС също изрично е прието, че решенията на общинските съвети, взети в изпълнение на правомощията по чл. 21, ал. 1 ЗМСМА, по своето същество са властнически изявления на орган на местно самоуправление, а не част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове, или нормативни актове по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. Решенията на общинския съвет могат да бъдат оспорени по реда на чл. 45 от ЗМСМА от областния управител и кмета на общината, както и от прокурора. Това, че издател на решението е адм. орган по чл. 21, ал. 1 ЗМСМА и приемането му при изпълнение на управленски функции са достатъчни, за да е налице годен за оспорване акт на общинския съвет от страна на областния управител. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/ 10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/ 2007 г. на ОС на ВАС. Следователно, целта на законодателя е била актовете да подлежат на контрол по отношение на изискванията за компетентност (включително наличието на кворум и мнозинство), спазване на административно- производствените правила и приложимите норми. При издаване на акт при оперативна самостоятелност съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове- чл.169 от АПК. С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото– върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед резултата от правния спор на отмяна подлежи и Определение № 2600 от 19.03.2025 г., постановено по административно дело № 309/ 2025 г. по описа на Административен съд– Хасково, предвид неговия допълващ, акцесорен характер. При разглеждането на делото, съдът ще се произнесе и по претенцията на страните за сторените разноски. С оглед гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение