Определение № 1326 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 990/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от Б. Д. Б. частна жалба с искане за отмяна на определение № 46/08.01.2024г. по гр.д. № 5381/2023 г. на ВКС, ІІІ гр.отд., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 2344/09.10.23т. на ОС- Пловдив по ч.гр.д. № 2339/23г., като нендопустима. Твърди, че определението е неправилно и иска да бъде отменено. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане частната касационна жалба на Б. Б. срещу определение № 2344/09.10.23г. на ОС- Пловдив по ч.гр.д. № 2339/23г., съставът на ВКС е приел, че съдебното производство е образувано по предявени от Б. Б. и Д. Д. срещу [община] искове за признаване за установено, че не дължат на ответника сумите от: 1482 лв.- данъчни задължения за лек автомобил „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС], ведно с лихва в размер на 403,78лв.- лихви, и 1311 лв.- данъчни задължения за лек автомобил „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС], ведно с лихва в размер на 357 лв., в който случай, тъй като цената на искове е под установения в чл.280, ал.3 ГПК минимум, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което и на осн. чл.274,, ал.4 ГПК атакуваното определение на въззивният съд също не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Определението е правилно. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а именно: решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела, и до 20 000лв.- за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост /каквото изключение в случая не е налице/- чл.280, ал.3, т.1 ГПК. С определението си, въззивният ОС- Пловдив е потвърдил определение на първоинстанционният съд, с което е върната исковата молба на Б. Б. и Д.Д. по предявените от тях срещу [община] искове за признаване за установено, че не дължат на ответника сумите от: 1482 лв.- данъчни задължения за лек автомобил „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС], ведно с лихва в размер на 403,78лв.- лихви, и 1311 лв.- данъчни задължения за лек автомобил „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС], ведно с лихва в размер на 357 лв. В този случай, тъй като цената на искове е под установения в чл.280, ал.3 ГПК минимум, евентуалното въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване, поради което и на осн. чл.274, ал.4 ГПК определението на въззивният съд също не подлежи на касационно обжалване, до който правилен извод е достигнал другия състав на ВКС, чието определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение