Определение № 5236 от 14.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 638/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. К. К. и Р. К. К.- А. срещу решение № 477 от 15.08.2024 г. по в.гр.д.№ 604 от 2023 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 260004 от 07.04.2022 г. по гр.д.№ 48 от 2018 г. на Свищовския районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявените от Л. К. К. и Р. К. К.- А. против М. А. Ф., В. Ф. Ф., Л. Ф. Ф., Р. Ф. Ф. и Е. А. П. искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградената в имота им с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] от 2009 г. масивна постройка с площ от 3,66 кв.м., както и да прекъснат трайно електрозахранването по ел.кабел тип СВТ /силов кабел за ниско напрежение с ПВЦ изолация и обвивка/ със сечение 4 кв.мм., положен в съседния имот с идентификатор *, като се въздържат от препятстване на ищците при частичното или пълното му премахване от посочения имот с идентификатор ***.

В жалбата се твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно като постановено при съществено противоречие със съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Когато земеделски имот е възстановен с решение на ОСЗГ с правно основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и не е засегнат от мероприятия по отчуждаване, внасяне в ТКЗС, ДЗС и сродните им формирования, нито е предоставян за ползване от ползуватели на основание пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за признаване правото на собственост на старите собственици на имота освен решението на ОСЗГ и скица нужно ли е и издаването на заповед на кмета на общината с правно основание пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ ?

2. Когато земеделски имот никога не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, длъжен ли е собственикът да инициира процедура по признаване и възстановяване на имота пред ОСЗГ или би могъл да се легитимира като такъв само въз основа на старите си документи за собственост ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 50024 от 11.07.2023 г. по гр.д.№ 1761 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 93 от 09.07.2019 г. по гр.д.№ 3295 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 101 от 03.10.2018 г. по гр.д.№ 4402 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 197 от 10.05.2011 г. по гр.д.№ 430 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 942 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 2967 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 427 от 21.07.2009 г.по гр.д.№ 3255 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр.д.№ 1327 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 79 по гр.д.№ 612 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. Твърди се и че е очевидно неправилен /необоснован/ изводът на съда за необходимост от издаване на заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за имота на ищците, при положение че правото на собственост на ищците върху този имот е било възстановено с решение на ОСЗГ по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, а не по чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ и по делото са представени становище на ОСЗГ, на областния управител на Велико Търново и три отказа на кмета на община Свищов да издаде заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ с мотив, че имотът не е бил засегнат от процедурите по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и ищците не са губили собствеността си върху него. В писмен отговор от 14.02.2025 г. ответниците М. А. Ф., В. Ф. Ф. и Л. Ф. Ф. оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна. Считат, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима- подадена срещу въззивно решение по дело с цена на иска под 5 000 лв., а евентуално- че касационно обжалване не следва са бъде допускано поради липса на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК затова. Претендират и за направените по делото разноски.

Ответниците Р. Ф. Ф. и Е. А. П. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение счита, че касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост върху недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска. Доколкото решението е постановено по иск за защита на правото на собственост върху недвижим имот /какъвто е искът по чл.109 ЗС/, неоснователно е възражението на ответниците в отговора на касационната жалба за недопустимост на жалбата като подадена срещу въззивно решение с цена на иска под 5 000 лв.

За да прецени налице ли са основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, ВКС взе предвид следното: В обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.109 ЗС за защита правото на собственост на ищците върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] от 2009 г., е неоснователен, тъй като към настоящия момент ищците все още не се легитимират като собственици на този имот. По техни признания имотът им попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ, а от събраните по делото доказателства се установявало, че той се намира в територия по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това за възстановяване правото на собственост върху него е необходимо да бъде издадена заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато в случая все още не е издадена. По отношение на представеното от ищците решение № 0870А от 05.11.2003 г. на ОСЗГ- гр.Свищов за възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, съдът е приел, че то няма конститутивен ефект за възстановяване на правото на собственост на ищците, тъй като е издадено след изменението на ЗСПЗЗ през 1999 г., след което за имоти, намиращи се в територия по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, е предвидено двуфазно производство по възстановяване на собствеността, с два акта- решение на ОСЗГ по чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ за признаване правото на собственост и заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване:

1. Не са налице сочените основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия поставен от касаторите въпрос: Когато земеделски имот е възстановен с решение на ОСЗГ с правно основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и не е засегнат от мероприятия по отчуждаване, внасяне в ТКЗС, ДЗС и сродните им формирования, нито е предоставян за ползване от ползуватели на основание пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за признаване правото на собственост на старите собственици на имота освен решението на ОСЗГ и скица нужно ли е и издаването на заповед на кмета на общината с правно основание пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ ? Това е така, тъй като въпросът не е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 о от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Въпросът е неотносим към конкретното дело, тъй като предпоставя, че ищците разполагат с решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото им на собственост върху процесния имот в съществуващи или възстановими реални граници, докато по конкретното дело съдът е приел за установено, че представеното от ищците решение на ОСЗГ- гр.Свищов от 05.11.2003 г. има характеристиките на решение по чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ само за признаване на правото на собственост върху имот, намиращ се в територия по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а не на решение по пар.18ж, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.

2. Вторият поставен въпрос /Когато земеделски имот никога не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, длъжен ли е собственикът да инициира процедура по признаване и възстановяване на имота си пред ОСЗГ или би могъл да се легитимира като такъв само въз основа на старите си документи за собственост ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, доколкото също е неотносим към конкретното дело, по което не се е споряло от ищците и от представените по делото доказателства е установено, че имотът на ищците подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а не представлява имот, собствеността в реални граници върху който никога не е била губена с внасяне или включване в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

3. Не е налице и соченото от касаторите основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд: За да се приеме, че е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост.

В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Неоснователно е твърдението на касаторите за очевидно неправилен /необоснован/ извод на съда за необходимостта от издаване на заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за имота на ищците, при положение че правото на собственост на ищците върху имот с идентификатор *** е било възстановено с решение на ОСЗГ по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, а не по чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ и по делото са представени становище на ОСЗГ, на областния управител на Велико Търново и три отказа на кмета на община Свищов да издаде заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗЗ с мотив, че имотът на ищците не е бил засегнат от процедурите по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и ищците не са губили собствеността си върху него. Съображенията за това са следните: Изводът на съда за незавършена процедура по възстановяване на собствеността на ищците върху процесния имот не е в противоречие с представеното по делото решението на ОСЗГ- гр.Свищов от 05.11.2003 г., доколкото съдът е изложил обосновани и законосъобразни мотиви защо приема, че това решение няма характеристиките на решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ /както е посочено в него/ и съответно защо няма конститутивен ефект за възстановяване на правото на собственост на ищците върху процесния имот.

Що се отнася до твърдението на касаторите, че кметът на общината три пъти е отказал да издаде заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗЗ с мотив, че имотът на ищците не е бил засегнат от процедурите по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, това твърдение на касаторите е неоснователно и недоказано- по делото няма доказателства кметът на общината да е отказвал да издаде заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за имота на ищците. Напротив, по делото е представена влязла в сила заповед № ОА04-1611 от 24.02.2016 г. по пар.4к, ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ за одобряване на плана за новообразуваните имоти в землището на [населено място], м.“С.“ по отношение на имоти с идентификатори * /отреден за ищците/ и * /отреден за ответниците/, което предполага, че след това ще бъде издадена и заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост на ищците върху имот с идентификатор ***. Безспорно е обаче, че такава заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за имота на ищците все още не е издадена, поради което напълно обоснован е изводът на съда, че процедурата по възстановяване правото на собственост на ищците върху процесния имот все още не е завършена.

Относно твърдението, че ОСЗГ- гр.Свищов и Областният управител на Велико Търново също са изразили становище, че за имота на ищците не следва да се издава заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се посочи, че такива становища не са представени пред първоинстанционния и въззивния съд, но дори и да бяха представени и да са с такова съдържание- те не обвързват съда, доколкото не представляват доказателство по делото, а само правно становище на органи, с което съдът не е длъжен да се съобразява при разрешаването на поставени пред него за разглеждане гражданскоправни спорове.

4. Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат на ответника по жалбата В. Ф. Ф. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв., доказани с представените към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 22.01.2025 г. и платежно нареждане от същата дата. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение