Определение № 851 от 02.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 615/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № V-1741 от 03.07.2012 г. по ч. гр. д. № 1202/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 338/27.04.2012 г. по ч. гр. д. № 363/2012 г. на Несебърски районен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлено подаденото от [фирма], [населено място] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение против Я. А. Гьодженов от [населено място], [община] за сумата 6 101.80 лв. – главница и сумите 542.58 лв. и 224.45 лв. – лихви по договор за кредит от 12.02.2008 г. По съображения, подробно развити в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Същата съдържа и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК. Ответникът – Я. А. Гьодженов от [населено място], [община] – не заявява становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 417, т. 2 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за суми, които са под 10 000 лв. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение