Определение № 169 от 14.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1629/2020 г.

ВКСII търговско отделение14.10.2020 г.докладчик Евгений Стайков

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на молбата на Г. П. К. за отмяна на решение №6211/22.08.2019г. по гр.д.№14635/2018г. на СГС, ГО, ІІ „Е“ състав, в частта му, с която е потвърдено решение №416852/29.05.2018г. по гр.д.№61151/2017г. на СРС, 72 състав, за отхвърляне на иска на Г. П. К. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за сумата 14 200лв., предявен като частичен за част от сумата 308 318.40лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор от 22.02.2012г. Определението може да бъде обжалване пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаване му на молителите. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК, образувано по молбата на Г. П. К. за отмяна на решение №6211/22.08.2019г. по гр.д.№14635/2018г. на СГС, ГО, ІІ „Е“ състав, в частта му, с която е потвърдено решение №416852/29.05.2018г. по гр.д.№61151/2017г. на СРС, 72 състав, за отхвърляне на иска на Г. К. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за сумата 14 200лв., предявен като частичен за част от сумата 308 318.40лв. – неустойка за забавено изпълнение по договор от 22.02.2012г. В молбата се поддържа, че след влизане в сила на 22.08.2019г. на въззивното решение, чиято отмяна се иска, молителката К. е узнала за определение №417/12.10.2018г. по т.д.№1091/2018г. на ВКС, І т.о., с което не е било допуснато касационно обжалване на решение №1685/12.07.2017г. на САС, постановено по аналогичен казус, но с друг ищец. Твърди се, че касационният състав по т.д.№1091/2018г. на ВКС не е допуснал касация на въззивното решение във връзка с въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно наличието на активна легитимация на бенефициента по застрахователен договор да претендира неустойка за забава, излагайки мотиви в обратен смисъл на тези в решението на СГС. Според молителката постановеното от ВКС определение по т.д.№1091/2018г. е основание за отмяна на въззивното решение в посочената му по-горе част и за връщане на делото за ново разглеждане на иска за неустойка от друг състав на СГС. В молбата се твърди, че К. е узнала за определението на ВКС на 21.10.2019г., поради което е спазен срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК за подаване на молбата за отмяна. В срока по чл.306, ал.3 ГПК не са депозирани писмени отговори на молбата за отмяна от ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД и от третото лице-помагач „Дженерали застраховане“ АД. Върховен касационен съд, ТК, второ отделение, произнасяйки се в закрито заседание по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл.307 ал.1 ГПК намира, че същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Молителката основава молбата си за отмяна на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, посочвайки че е узнала за постановено определение на ВКС за недопускане на касация на въззивно решение по друг аналогичен правен спор. Според чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да сне снабди своевременно. Несъмнено е, че определение на ВКС за недопускане на касационно обжалване на въззивно решение, постановено по друго дело (макар и със сходен предмет), не представлява нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство от значение за делото по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, включително и в контекста на разясненията, дадени в ТР №138 от 01.12.1967г. по гр.д.№106/67г. на ОСГК на ВС по приложението на чл.231, б.“а“ ГПК (отм.), сега – чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Съвсем отделен е въпросът, че актовете на ВКС се публикуват своевременно на сайта на ВКС и молителката е могла да се запознае с определението №417/12.10.2018г. по т.д.№1091/2018г. на ВКС преди приключване на устните състезания в СГС на 17.05.2019г., което изключва извода, че молбата е подадена в срока по чл.305, ал.1 т.1 ГПК. Съгласно т.10 от ТР №7/31.07.2017г. по т.д.№7/2014г. на ВКС, ОСГТК, молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по реда на чл.307, ал.1 ГПК. В мотивите към т.10 е отразено, че преценката за съответствието на изложените обстоятелства като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал.1 ГПК, е изцяло в правомощията на ВКС, който следи за редовността на молбата за отмяна служебно. Ето защо доколкото процесната молба за отмяна „a priori“ не покрива фактическия състав на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, същата следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,

Цитирани разпоредби

7