Определение № 3825 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2018/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Военно формирование 32140-Варна,подадена чрез юрисконсулт Д. П. срещу въззивно решение №1649 от 19.12.2022г.по в.гр.д.№2050/2022г.на Варненски окръжен съд.Потвърдено е решение № 1595/23.05.2022 г. по гр.д.№ 10527/2020 г. на Варненски РС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 2621/04.08.2022. Касаторът, като част от структурата на Министерство на отбраната на РБ е осъден да заплати на И. С. И. сумата от 10181,72 лв. обезщетение като за извънреден труд, положени 2208 часа над месечната продължителност на работното време от него като военнослужещ в условията на удължено служебно време,некомпенсирано с почивки до прекратяване на служебното правоотношение(чл. 194 ал.3 ЗОВСРБ и чл.156, ал.6 КВС-отм.)за периоди от 01.04.2001г. до 31.08.2005 г. (53 месеца); от 01.06.2008 г. до 31.12.2015 г.(91 месеца), или общо 276 дни,ведно със законната лихва, както и сумата от 1972,02лв. мораторната лихва за периода от 01.10.2018 г. до 16.08.2022 г. върху главницата за периода от 01.06.2001г. – 22.03.2016г.,на основание чл.203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.),чл. 194, ал.3 вр. ал.1 ЗОВСРБ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Ангажирана е отговорността на ответното военно формирование 32140 - Варна ,в което ищецът е служил към момента на освобождаването си от военна служба и зачисляване в запаса съгласно Заповед КВ 375 на Министъра на отбраната от 14.08.2018г.Отхвърлени са възраженията на ответника за липса на пасивна легитимация и че не дължи обезщетението за периоди от време,през които ищецът не е служил при него,а в други военни формирования. Съобразено е приетото в Решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр.д. № 1356/2009 г. на ІV г.о., Решение № 416 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 271/2012 г.ІV г.о., както и Решение №470/28.02.2014 г. по гр.д.№ 3253/2013 г.ІVгр.отд. на ВКС ,че ответник по искове за възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на военната служба е поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което военнослужещият е назначен от министъра на отбраната.Доколкото поделението е пасивно процесуално легитимирано по такъв иск,то същото безспорно е процесуално дееспособно и правоспособно, а негов законен представител е неговият командир. Изтъкнато е приетото в ТР №6 от 11.02.2022г по тълк.д№ 6/2017г на ОСГТК ,че вземането за процесното обезщетение възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение с военнослужещия,тъй като докато трае служебното правоотношение почивките не могат да се компенсират с парични обезщетения и военнослужещият може да реализира само правото си на почивка в натура. Посочено е, че преназначаването на военнослужещ в различни военни поделения/формирования не води до прекратяване на служебното му правоотношение – то се прекратява при прекратяване на договора за военна служба, което става с връчването на заповедта за освобождаване от военна служба(чл.170 ЗОВСРБ).При това положение за положения от него труд повече от нормативно определения при даването на дежурства в едно формирование, военнослужещият може да бъде компенсиран с полагащата му се почивка в натура и след преназначаването му в друго поделение/формирование от което следва че, задължението за заплащане на паричното обезщетение за положен труд повече от нормативно определения,който не е компенсиран с почивка,възниква за военното формирование разпоредител с бюджетни кредити ,в което военнослужещ е бил последно назначен и при което той е освободен от военна служба, в случая Военно формирование 32140- Варна. В приложеното към жалбата изложение се формулират два въпроса: (1)Кой е легитимиран от процесуално и материалноправна страна да отговаря при имуществени претенции,насочени срещу съществуващо /действащо военно формирование от състава на Българската армия ;( 2) Кой е органа /лицето, с оглед чл. 30, ал.1 във вр ал.3ГПК,легитимирани от процесуално и материалноправна страна да носи отговорност/отговаря при имуществени претенции,насочени срещу военно формирование от състава на Българската армия, в което е извършена пълна или частична ликвидация въз основа на акт на МС или по решение на Народното Събрание(арг. чл.165 т.1 ЗОВСРБ.) Сочи се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1, и т.3 от ГПК Противоречие с практиката на ВКС и конкретно с цитираните от въззивния съд решения се поддържа по първия въпрос поради извода ,че ответното военно формирование следва да отговаря като надлежен ответник по иска,макар за период до 31.05.2003г ищецът да е служил в други поделения.В реш.№128/2011г, реш.№1356/2009г и реш. №470/2014г на Четвърто г.о на ВКС за надлежен ответник било посочено поделението, в което ищецът е служил.По втория въпрос се поддържа основание по чл.280,ал.1 т.3 ГПК поради значението му за изхода на делото и поради отсъждане на въззивната инстанция за правоприемство без да е установено, че след като поделенията в които ищецът е служил са закрити ,ответното военно формирование е правоприемник на тези закрити поделения. В отговор ответникът по жалбата И. С. И.,чрез пълномощник адв М.П. от БАК оспорва да са налице осонования за допускане до касационно обжалване.Касаторът не е обосновал чл. 280, ал.1 т.1 ГПК с изтъкване на практика на ВКС по поставените въпроси,на която въззивното решение противоречи. Без да обоснове къде е противоречието касаторът посочва решения на ВКС с които обжалваното решение е в съответствие. Противоречива практика, формирана по други въпроси е преодоляна с приемането на Тълкувателно решение от 11.02.2022г по тълк.д№ 6/2017г на ОСГТК. Подадена е и насрещна касационна жалба срещу решението в частта,с която ВОС е потвърдил разпределянето на разноските в първоинстанционното производство ,като за разноските на ищеца във въззивна инстанция е уважил искане на насрещната страна за намаляване размера им по чл. 78, ал.5 ГПК След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване В обжалваното решение Варненски окръжен съд е приел дължимото парично компенсиране за положен от ищеца труд над нормативно установената продължителност на работното време,в рамките на общата продължителност, некомпенсирана за исковите периоди,да се поеме от поделението от което ищецът е освободен от длъжност като военнослужещ, което следва от установената практика на ВКС на която Варненски окръжен съд съответно се е позовал и която съдебна практика е безпротиворечива по поставения от касатора въпрос за належно легитимирания ответник по иска .В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК от същата съдебна практика на ВКС се извежда и поддържа обратно на установеното в нея разрешение, с превратни изводи за насочващите привръзки от значение за материалноправната легитимация. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие с изтъкнатите съдебни решения. Оспорваното от касатора разрешение се споделя и от настоящия състав на ВКС, то следва и от разясненията ,дадени с приемането на Тълкувателно решение №6 от 11.02.2022г по тълк.д№ 6/2017г на ОСГТК. Отговря поделението,в което воденнослужещият е освободен от военна служба, защото тогава и спрямо това военно формирование възниква и става изискуемо вземането,реализирано с иска. Вторият формулиран въпрос в изложението не огговаря на общото условие за селекция на касационните жалби в чл. 280, ал.1 ГПК да е обуславящ за изводите на съда по решението,предвид фактите по делото.Надлежният ответник в случая не е търсен при условия на пълна или частична ликвидация и правоприемство. Насрещната касационна жалба е под условие да не се разглежда ,ако касационно обжалване не се допуска по жалбата на насрещната страна.Поради това същата не се подлага на служебна преценка за допустимост,включително по отношение на сочения предмет на касационно обжалване - решението в частта за разноските. Дължат се разноски на ответника по касационната жалба,за адвокатска защита. Разноски се установяват в резмер на 3600лева Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.