Определение № 367 от 18.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1062/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. против решение № 1326 / 19.07.2012 год. по гр.д.№ 657 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 22.11.2011 год. по гр.д.№ 1546 / 2011 год. на СГС, ГО, І – 13 състав. С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, за заплащане на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, твърдени като търпими при ексцес на увреждането на лицето, настъпило в причинна връзка с ПТП от 22.07.2008 год., по вина на водача на застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ лек автомобил. Жалбоподателката оспорва правилността на изводите на въззивния съд, че не е налице доказан ексцес на увреждането на здравословното й състояние в причинна връзка с ПТП, а търпимите от извършеното премахване на интрамедуларен пирон на лява бедрена кост болки и страдания са били съобразени и обезщетени, като предвидими, бъдещи търпими неимуществени вреди, с решението за обезщетяването й, постановено по гр.д.№ 3990 / 2008 год. на СГС, ГК, потвърдено с решение по гр.д.№ 203 / 2010 год. на САС, ГК. Твърди се постановяване на въззивното решение в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила / при наведени съображения относно неправилна преценка доказателствената стойност на представена по делото епикриза ,в качеството на писмено доказателство / и необоснованост. Формулира процесуалноправен въпрос, в обосноваване допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, със следното съдържание: „ Каква е доказателствената стойност на представената по делото епикриза и кои обективирани в същата обстоятелства следва да се приемат за установени и кои не ? „. В останалата му част изложението по чл.280 ал.1 ГПК съдържа анализ на конкретни факти и доказателства по спора, както и на мотивите на въззивното решение. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд е приел, че не е налице ексцес по смисъла на т.`0 от ППВС № 4 / 1975 год., тъй като претърпените от ищцата болки и страдания при премахване на металната остеосинтеза / интрамедуларен пирон / не съставляват непредвидимо, последващо проявило се във времето влошаване на здравословното състояние на ищцата, в причинна връзка с непозволеното увреждане при ПТП от 22.07.2008 год., а са били планиран етап от лечението й, посочен в заключението на медицинската експертиза и съобразен от съда, постановил първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. С решението си въззивният съд не е отрекъл изобщо възможността за допълнително присъждане на обезщетение за неимуществени вреди след първоначалното, формално изхождайки от погрешната квалификация на ищцата като вреди от ексцес, както на търпимите от извършена остеопластика, с оглед „ некроза” на главата на лява тазобедрена става болки и страдания / 1 /, така и на тези от премахването на метална остеосинтеза, като изначално предвидим бъдещ етап от лечението й / 2 /. Въззивният съд и по отношение първите е приел за недоказана „ некрозата „ на главите на тазобедрените стави, а по отношение вторите е приел, че същите са вече обезщетени в производството по гр.д.№ 3990 / 2008 год. на СГС, коментирайки предявяването им с исковата молба, установяването им като сигурни, бъдещи, търпими вреди с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и съобразени с постановеното решение за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева. Въззивният съд изрично е коментирал епикризата на СХБ „ С. П. „ от 14.06.2010 год., на визираната в което диагноза, включваща „ аваскуларна некроза на лява бедрена глава „ се позовава ищцата и доказателствената стойност на която епикриза е предмет на поставения по реда на чл.280 ал.1 ГПК въпрос, но е кредитирал заключението на СМЕ, която установява, че няма анамнестични, рентгенологични и клинични данни за развитие на такава некроза. Кумулативно съдът е съобразил, че доколкото тази остеопластика е извършена едновременно с интервенцията по премахване на металната остеосинтеза, то ищцата не е доказала търпими в повече от присъщите на последната процедура болки и страдания. С тези си мотиви, въззивното решение не се явява в противоречие с даденото в т.10 от ППВС № 4 / 1975 год. определение относно понятието „ ексцес „ при увреждането, нито с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 161 / 17.01.2013 год. по т.д. № 1040 / 2011 год. на ВКС, първо търговско отделение, даващо отговор относно съпоставяне хипотезите на чл.51 ал.1 и ал.3 ЗЗД и т.10 от ППВС № 4 / 1975 год., респ. възможността и при липса на ексцес да подлежат на допълнително обезщетяване неимуществени вреди в причинна връзка с деликта - когато не са били съобразени и обезщетени в предходно производство. По същество съдът е приел за недоказана предявената претенция. Така поставеният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС - не съставлява правен, а фактологичен въпрос по преценка доказателствената стойност на конкретно за процеса доказателство, с безспорна характеристика на частен свидетелстващ документ, като не предпоставя еднозначен отговор по приложението на процесуалноправна норма, свързана с оценката му. При това преценката на доказателствената стойност на епикризата в процеса не е обусловила единствено и решаващо изводите на въззивния съд, потвърдил отхвърлителното решение на базата на констатациите на съдебно-медицинската експертиза, неоспорена от ищцата, но и предвид недоказаност на търпимите от остеопластиката, в повече от търпимите при общо проведената - и за премахване на метална остеосинтеза - интервенция, доколкото търпимите болки и страдания от последната е приел съобразена в предходното решение за обезщетяване на страната за претърпени неимуществени вреди, но и доказано търпими за в бъдеще вреди от такава интервенция. Липсата на формулиран релевантен правен въпрос изключва необходимостта, а и възможността от анализ на допълнителния селективен критерий, като формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във всички случаи би било недостатъчно за обосноваването му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение