Определение № 60675 от 04.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1692/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Я. В. срещу решение №.12567/31.12.20 по г.д.№.4271/19 на АС София - с което е потвърдено решение №.3855/30.05.2019 по г.д.№.10485/18 на СГС, І ГО, 14с., в частта за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за сумата над 10000лв. от 40000лв. обезщетение за неимуществени вреди и над 483,33лв. до 1944,44лв. лихви. Прокуратурата на РБългария не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за основателен за сумата 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение. За да достигне до този извод е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ - тъй като ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.131 ал.2 пр.1 алт.3 пр.2 алт.2 вр. с чл.129 ал.2 пр.3 вр. с ал.1 НК, производството по което е било прекратено поради недоказаност на обвинението. От фактическа страна е изяснено, че на 7.11.07 /по ДП №.ЗМ 3653/07/ С.В. е бил привлечен за първи път като обвиняем за извършване на горепосоченото престъпление - за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10г., и му е била взета мярка „подписка“; съдебното производство, образувано след внасянето на обвинителния акт, е било прекратявано няколкократно и връщано на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения-като с постановление на СГП №.3139/09 е било спряно през периода 19.04.11-10.10.13; след възобновяването му и внасянето на нов обвинителен акт е било образувано нохд №.4640/13 по описа на СГС, 22с., с постановената по което присъда ищецът е бил признат за виновен в това, че на 31.10.07, около 16ч., е причинил, чрез извиване и пресрещане на пръстите на лявата ръка, на лице от състава на МВР - инспектор С.Т. от 9 РПУ СДВР – средна телесна повреда – разкъсване на обвивката на сухожилието на гърба на четвърти пръст на лява длан, което от своя страна затруднило хватателната функция на ръката, характеризиращо се с медикобиологичния признак „трайно затруднение движенията на ляв горен крайник“, по повод изпълнение на службата - провеждане на специализирана полицейска операция по линия на „наркотици“ на територията на 9 РПУ-СДВР, поради което и на основание чл.131 ал.2 пр.1 алт.2 пр.2 алт.2 вр. с чл.129 ал.2 пр.3 вр. с ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.1 НК е осъден на 6месеца лишаване от свобода при условията на чл.66 ал.1 НК /отложено изпълнение на наказанието за изпитателен срок от 3г./; с решение №.414/7.12.15 по нохд №.738/15 на САС-НО, VІс., първоинстанционната присъда е изменена и наказанието намалено на 3месеца „лишаване от свобода“; с решение на ВКС, НК, 2 НО /№.75/7.04.16 по нохд №.153/16/ въззивното решение на САС е отменено и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание; с решение №.244/9.06.16 нохд №.352/16 на САС, НО, 3с., първоинстанционната присъда е изменена – наложеното наказание „лишаване от свобода“ е намалено на 3месеца, а дължимата от подсъдимия сума за разноски е увеличена; с решение на ВКС №.247/13.12.16 по нохд №.1003/16 въззивното решение на САС е отменено и делото е върнато за ново гледане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание; с решение №.94/27.02.17 по нохд №.1317/16 на САС, НО, 7с., първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и е осъден на 6месеца лишаване от свобода, като делото е върнато за ново разглеждане от прокуратурата; с постановление от 9.02.18 /връчено на 15.02.18 и необжалвано/ наказателното производство е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК /по съображения, че деянието не е извършено/. Незаконното обвинение е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания от ищеца, емоционалното му състояние е било засегнато и той е бил притеснен, че ще бъде несправедливо осъден. Като е съобразил прекомерната продължителността на производството /повече от 10години/, тежестта на обвинението /за тежко умишлено престъпление-чл.93 т.7 ДР НК/, взетата мярка за неотклонение /най-леката/, факта, че наказателното производство е станало достояние на близки и познати и е рефлектирало негативно върху доброто име и отношението към ищеца, възрастта и чистото му съдебно минало, обстоятелството, че при незаконно повдигане на обвинение всяко лице търпи обичайни вреди, които са закономерна последица, а от друга страна не са налице доказателства за надхвърлянето им, липсват трайни и тежки последици от повдигнатото обвинение, в това число за физическото и психическото здраве и реализацията в професионален план, както и че самото осъждане на ответника има репариращо действие, съдът е определил дължимото обезщетение на 10000лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпрос относно критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД /ППВС 4/68, реш.№.77/11.07.20 по г.д.№.4010/19, ІІІ ГО/ и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване са налице. Съгласно задължителната практика, в това число цитираната, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Не са необосновани твърденията на касатора, че въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На касатора трябва да се дадат указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 5лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,