Определение № 50037 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 311/2020 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на ответниците по делото В. В. В. и Д. Б. Р. срещу решение № 55/17.07.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 135/2019 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е постановено следното: 1) обезсилено е първоинстанционното решение № 234/04.07.2018 г. по гр. дело № 1836/2015 г. на Бургаския окръжен съд (БОС) в частта, с която са отхвърлени, предявените от Ц. В. Г. срещу жалбоподателите, искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за обявяване нищожност, поради противоречие със закона, липса на съгласие, привидност на сделката, липса на предмет, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело №. г. на нотариус с рег. № ., сключен между жалбоподателката-ответница В. В. и Ц. В. В. като продавачи, и касатора-ответник Д. Р. като купувач; 2) отменено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен, предявеният от Ц. Г. срещу жалбоподателите, иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на същия договор за покупко-продажба – досежно прехвърлената от жалбоподателката-ответница В. В. на жалбоподателя-ответник Д. Р., 1/2 идеална част от продадените недвижими имоти (офис и гараж); 3) делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав в обезсилената, и при условията на евентуалност – в отменената част. За да постанови решението си, въззивният съд, позовавайки се на решение № 273/25.08.2014 г. по гр. дело № 506/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, е приел следното: По иск за установяване нищожност на правна сделка, страните по сделката са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК, поради естеството на спорното правоотношение, налагащо решението на съда да бъде еднакво спрямо всички другари, участници в спорното правоотношение. Това е така и в хипотезата на оспорване правото на една от страните по сключен договор с атакуване на неговата действителност от трето лице. Решението по иска за нищожност ще обвърже всички страни по спорното право, дори и едната да не е участвала в съдебното производство. С оглед на това, предявяването на иска от или срещу всички другари е абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо и за която съдът следи служебно. Предвид така изложените принципни съображения, апелативният съд е приел, че в случая, по предявения иск за нищожност на процесния договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 52/18.09.2013 г., продавачите по него Ц. В. и ответницата В. В. имат качеството на необходими задължителни другари. Въззивният съд е намерил, че като не е съобразил това, а е прекратил производството по отношение на Ц. В. и е постановил решението си без участието на същата, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване в тази част – по исковете за нищожност, което налага и връщането на делото за ново разглеждане, при което да бъде отстранена посочената нередовност относно конституиране на необходим другар в процеса. Предвид това, че евентуалният иск по чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на процесния договор за продажба е предявен при процесуалното условие да бъде разгледан, ако се отхвърлят главните искове за нищожност на договора, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да се отмени в частта по евентуалния иск, с оглед разглеждането му от първата инстанция, в случай, че главните искове не бъдат уважени. С определение № 95/05.05.2020 г., постановено по делото, е прието, че касационните жалби на ответниците В. В. и Д. Р. срещу така постановеното въззивно решение, са процесуално допустими, както и че формулираните в изложенията към тях, правни въпроси (уточнени, конкретизирани и обобщени, съгласно т. 1, изр. 3 - in fine от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) се свеждат до следния, обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, процесуалноправен въпрос: задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора. Установено е и че по този въпрос е било налице противоречие в практиката на ВКС, поради което, на основание чл. 292 от ГПК е предложено на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по този въпрос, като касационното производство по настоящото дело е спряно до постановяване и обявяване на такова тълкувателно решение. С разпореждане от 03.12.2020 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС по същия процесуалноправен въпрос. Тълкувателно решение по това тълкувателно дело е постановено и е обявено на 13.01.2023 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК. С тълкувателното решение е дадено следното разрешение на процесуалноправния въпрос: страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора. Видно от цитираните по-горе решаващи мотиви на обжалваното въззивно решение, поставеният по делото процесуалноправен въпрос е разрешен от апелативния съд в съответствие с отговора, приет с ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк. дело № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице никоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Настоящото определение не съставлява акт, с който да приключва делото в съответната инстанция, по смисъла на чл. 81 от ГПК, тъй като разглеждането на същото продължава пред първоинстанционния БОС, който е компетентен да се произнесе с решението си по всички направени от страните претенции за разноски, включително по тези в настоящо касационно производство, съобразно изхода на материалноправния спор по делото; респ. – с настоящото определение разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение