Определение № 449 от 19.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3250/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.1750/6.08.20 по ч.г.д.№.2512/20г. на Апелативен съд София, ТО, 15с., е потвърдено протоколно определение от 26.06.20 по г.д.№.8064/18 на СГС, с което производството по предявения от касатора иск е прекратено. Постъпила е частна касационна жалба от С. М. В., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт Апелативен съд София е приел, че настоящото производство е образувано по искова молба, с която се иска осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати 26000лв. обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу ищеца наказателно производство за престъпление по чл.115 НК вр. с чл.18 НК. Намерил е, че същото правилно е било прекратено на основание чл.299 ал.2 ГПК, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка – сила на пресъдено нещо, формирана от постановеното решение №.362/21.11.13 по г.д.№.92/13 на ВКС, ІV ГО. Посочил е, че в предходното производство същият ищец е претендирал обезщетение за неимуществени вреди от образувано предварително производство, по което е бил привлечен като обвиняем през 1997 за престъпление по чл.115 вр. с чл.18 НК-като видно от приложените документи обвинението е прекратено по чл.115 НК и е бил привлечен като обвиняем с ново обвинение по чл.129 ал.1 НК; с постановление от 10.10.11 производството по обвинение по чл.129 ал.1 НК е било прекратено; при тази фактическа обстановка ВКС се е произнесъл, че С.В. е претърпял неимуществени вреди в размер на 5000лв. Въззивната инстанция е отразила, че в производството пред СГС не се разкрива различна фактическа обстановка; става въпрос за претърпени вреди от едно и също наказателно производство-това, в което В. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.115 вр. с чл.18 НК, а впоследствие е изменено и обвинението по чл.129 ал.1 НК. При това положение е прието, че е налице идентичност на производството, завършило с решение на ВКС, и настоящото - поради което последното правилно е било прекратено. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Касаторът се позовава на очевидна неправилност на определението - основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Атакуваният акт, обаче, не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за хипотеза на очевидна неправилност. Само за пълнота следва да се посочи, че, дори да се приеме, че в настоящото производство - въз основа на многократните молби за уточнение - се претендира обезщетение за вреди по реда на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ във връзка с наказателното производство, по което ищецът е бил обвинен по чл.115 вр. с чл.18 НК и впоследствие по чл.129 НК – което обезщетение не е идентично с присъденото от ВКС по реда на чл.49 ЗЗД с реш.№.362/21.11.13 по г.д.№.92/13, ІV ГО, то тогава би бил налице идентитет с образуваното по-рано - през 2016г., г.д.№.3713/13 на СРС, 45с. – с решение по което /потвърдено с реш.№.3595/5.06.18 по г.д.№.3668/17, ІІ Гс./ предявеният от касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно обвиняване по същите обвинения е отхвърлен. Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,