Определение № 229 от 23.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 744/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. А. П. от [населено място], срещу определение №72 от 31.01.2020г., постановено по в.ч.т.д. №1/2020г. на Варненски окръжен съд, ТО, с което е потвърдено определение №3850/28.10.2019г. по т.д.№919/2019г. на Варненски окръжен съд. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е очевидно неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на апелативния съд за наличие на преюдициалност на спора относно членствения състав на паритетното дружеството (от двама съдружника с равен дял) спрямо основанията за спиране на производството по чл.155, т.1 ТЗ като се твърди, че в случая въззивният състав не се е съобразил с действителното фактическо и правно положение. Акцентира се върху обстоятелството, че процедурата по изключването на К. П. като съдружник в „Бизнесконсулт” ООД е предприета от управляващия съдружник едва след като последният е узнал за подаването на исковата молба по чл.155, т.1 ТЗ. Отделно се сочи, че съдът не е отчел факта, че с отговора на исковата молба управителят П. П. е признал основателността на предявения иск. Поддържа се също, че въззивният съд не е обсъдил възраженията на частния жалбоподател, че молбата за спиране е подадена от лице без представителна власт, доколкото П. П. също е бил изключен като съдружник, както и че при постановяване на определението по чл.229, ал.1, т.4 ГПК не е била дадена възможност на ищеца за становище по молбата за спиране на производството. Освен твърдението за „очевидна неправилност” на определението като основание за допускане на касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, в частната касационна жалба са инкорпорирани 5 правни въпроса, които според касатора обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от ответника „Бизнесконсулт” ООД - [населено място], в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Същевременно се излагат доводи за правилността на обжалваното определение по съществото на процесуалния спор. Претендират се разноски за касационната инстанция. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното определение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил определение №3850/28.10.2019г. по т.д.№919/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е спряно производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д.№1558/2019г. на Варненски ОС. Въззивният състав е посочил, че производството по т.д.№919/2019г. на Варненски ОС е образувано по предявен иск от К. П. против ответника „Бизнесконсулт” ООД за прекратяване на дружеството поради наличие на важни причини (влошени отношения, заради които дружеството не може да осъществява дейността си), на основание чл.155, т.1 ТЗ. Отразил е, че ищецът е бил съдружник в дружеството с дялове в размер на 50% като останалите 50% са били притежание на П. П.. В писмения отговор ответното дружество не е оспорило допустимостта и основателността на предявения иск. Въззивният съд е посочил, че с допълнителния отговор на исковата молба ответникът е направил искане за спиране на делото до приключване на производството по т.д.№1558/2019г. на Варненски ОС, поради факта че в хода на размяната на книжа е настъпил нов факт – с решение на ОСС от 17-18.09.2019г. ищецът е бил изключен като съдружник в дружеството, което решение е било оспорено от К. П. с иск по чл.74 ТЗ, предмет на т.д.№1558/2019г. на ВОС. За да потвърди като правилно обжалваното определение №3850/28.10.2019г., с което първоинстанционният съд е спрял производството по т.д.№919/2019г. на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на т.д. №1558/2019г. на Варненски ОС, апелативният състав е приел, че фактът на изключване на ищеца като съдружник представлява настъпил в хода на производството факт, който е от значение за изхода на спора, тъй като към момента на постановяване на решението, съдът следва да съобрази членския състав на дружеството - дали ищецът има качеството „съдружник“. Съдът се е позовал на константната практика на ВКС, според която, за да е налице основание за спиране е необходимо със спора по другото дело да се разрешава спор, който е от значение за предмета на разглеждане на делото. Посочил е, че в случая предявеният иск по чл.155 т.1 ТЗ за прекратяване на дружеството е основан на твърдения, че ищецът е съдружник в дружеството и за да бъде уважен иска, е необходимо ищецът да има качеството на съдружник към момента на постановяване на решението. В тази връзка е обоснована преюдициалността спрямо производството по чл.155 т.1 ТЗ на спора по чл.74 ТЗ, образуван по иска на К. П. против решението на ОСС от 17-18.09.2019г., с което ищецът е изключен като съдружник, дяловете му са поети от другия съдружник и е взето решение за преобразуване на дружеството Настоящият касационен състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. Нито един от формулираните от касатора пет правни въпроса на притежава характеристиката на въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно – да е обусловил решаващата воля на съда и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По начина, по който е формулиран въпрос №1: „ Допустимо ли е да се спре производството по иск с правно основание чл.155 ТЗ до приключване на производството по иск с правно основание чл.74 ТЗ, когато процедурата по изключването на съдружник в паритетно дружество е предприета от управляващия съдружник едва след като последния е узнал за подаването на иск за прекратяване на дружеството?”, е въпрос изцяло относно правилността на обжалваното определение, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване. Отделно следва да се има предвид, че въпросът е решен от въззивния състав в съответствие с постановките в мотивите към т.1 на ТР №1/09.07.2019г. по тълк.д.№1/2017г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които отпадането на процесуална предпоставка за допустимостта на иска, респ. възникването на процесуална пречка в хода на делото, следва да бъде взета предвид от решаващия съд, доколкото има за последица липса на право и задължение за правораздавателния орган да извършва процесуални действия, насочени към решаване на спора по същество. В случая наличието на качеството „съдружник” е процесуална предпоставка за правото на иск по чл.155 т.1 ТЗ и нейното отпадане в хода на делото (преди постановяване на решението), е от значение за допустимостта на производството. Не покрива общия и допълнителния селективни критерии по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос №2: „ Представлява ли изключването на съдружник, настъпило в хода на производството факт, който обосновава спиране по чл.2298, ал.1, т.4 ГПК в хипотеза на предявен иск за прекратяване на паритетно дружество по „важни причини”, обосновани с влошени отношения между съдружниците, блокирано общо събрание и сливане качеството на съдружник в едно лице? Или при тези обстоятелства изключването на съдружник следва да се приеме като доказателство за сериозно и непоправимо неразбирателство и невъзможност за осъществяване на търговска дейност?”. Първият въпрос е относим към правилността на обжалваното определение, а вторият – въобще не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС (решение по т.д.№690/03.12.2008г. по т.д.№349/2008г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д.№135/09.11.2009г. по т.д.№184/2009г. на ВКС, І т.о., и др.) във вътрешните отношения между съдружниците и между тях и дружеството, решенията по чл.140, ал.4 ТЗ проявяват своето действие с приемането им, като без значение за това е дали съдружниците са двама или повече и дали имат равни дялове. В тази връзка производството по иска по чл.74 ТЗ се явява преюдициално за допустимостта на производството по иска по чл.155 т.1 ТЗ, макар и да е образувано впоследствие, като ирелевантен за този извод е фактическият състав, на който е основана исковата претенция („важни причини”, изразяващи се във влошени отношения между съдружниците). Въпрос №3: „ Допустимо ли е управляващият съдружник да представлява дружеството и да прави изявления за спиране на исковото производство след изключването му по решение на общото събрание и освобождаването му като управител?”, не е значим за конкретния правен спор и не е обсъждан от въззивния съд. Меродавно в случая за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.ц4 ГПК е обстоятелството, че решението за изключването на ищеца като съдружник, предмет на иска по чл.74 ТЗ, предхожда по време последващото решение за изключването на П. П. като съдружник и освобождаването му като управител. Въпрос №4: „ Длъжен ли е съдът преди постановяване на определението за спиране на производството да предостави възможност на ищеца за становище по молбата за спиране?”, не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като изискването за наличие на качеството на съдружник е абсолютна процесуална предпоставка за иска по чл.155, т.1 ТЗ и за нея съдът следи служебно. Въпрос №5: „ Допустимо ли е съдът да постанови спиране на производството за прекратяване на паритетно дружество по „важни причини” на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството, по които се оспорва решение за изключването на съдружник, при условие, че ответникът е признал основателността на иска и наличието на важни причини с отговора на исковата молба?”, е решен от въззивния съд в съответствие с посочените по-горе постановки към т.1 на ТР №1/09.07.2019г. по тълк.д.№1/2017г. на ВКС, ОСГТК. За наличието на абсолютните процесуални предпоставки за правото на иск, съдът следи служебно до приключване на висящото пред него производство, поради което за спирането на производството при наличието на основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е без значение становището на ответника в отговора на исковата молба, с което признава иска. Въззивното определение не е „очевидно неправилно” като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Напротив, същото е съобразено с процесуалните норми на ГПК и с практиката на ВКС по тяхното прилагане. На основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 520лв. – платено от ответното дружество адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство пред настоящата инстанция. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,