Определение № 210 от 19.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2214/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. К. против определение № 5362 от 23.02.2017 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2172 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, ГО, II - в състав, с което е потвърдено разпореждане от 02.11.2016 г. по гр. д. № 23751/2012 г. на Софийски районен съд, 91 състав. С последното е върната молба вх. № 159669 от 22.12.2015 г., уточнена с молби вх. № 1047518 от 28.03.2016 г. и вх. № 1157946 от 26.10.2016 г. за отмяна на влязло в сила решение от 27.02.2015 г. на Софийски градски съд, IV – Б състав, постановено по в. гр. д. № 3586 по описа за 2014 г. В частната касационна жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, с оглед на което се иска неговата отмяна и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В приложеното към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят релевира оплаквания за нищожност на атакуваното определение, като същевременно се излагат твърдения относно неправилността на влязлото в сила въззивно решение. Ответникът по жалбата [фирма] не е подал писмен отговор в законоустановения срок. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да върне подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение, администриращият съд е приел, че не са изпълнени в срок няколкократно дадените с разпореждане от 5.03.2016 г. и с разпореждане от 09.09.2016 г. указания за отстраняване на констатираните в молбата нередовности. С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд изцяло се е съгласил с мотивите на първоинстанционния съд и е потвърдил разпореждането за връщане. Определението на въззивния съд е сред актовете по чл. 274, ал. 3 ГПК, при които касационното обжалване е обвързано с предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което счита, че е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1ГПК за достъп до касация. В случая касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне предвид служебно констатираната от настоящия състав негова процесуална недопустимост съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Недопустимостта произтича от липсата на функционална компетентност на въззивния съд да разгледа и да се произнесе по съществото на подадената частна жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ГПК, която предвижда обжалване на разпореждането на първоинстанциянния съд за връщане на молбата за отмяна, не определя съда, който е функционално компетентен да разгледа и да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането.Нормата препраща към разпоредбите на чл. 286 ГПК, които касаят правомощията на въззивния съд по допустимостта и редовността на касационната жалба срещу обжалваното въззивно решение.Съгласно чл. 286,ал.2 ГПК разпореждането за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274,ал.2 ГПК. Компетентен да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба е Върховният касационен съд, а с оглед на препращането в чл. 306,ал.2 ГПК това е и съдът, който трябва да осъществи инстанционен контрол и върху правилността на разпореждането за връщане на молбата за отмяна. Компетентността на Върховният касационен съд да упражнява инстанционен контрол върху разглежданата категория разпореждания по чл. 306,ал.1 ГПК, съответства на възложената му компетентност на орган, на който е възложено упражняването на извънреден контрол на влезли в сила решения/ в този смисъл е и задължителното тълкуване по т.12 от ТР№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, прието на 17.05.2017 г./ Следователно произнасяйки се по подадената пред него частна жалба срещу разпореждането по чл. 306, ал. 2 ГПК, Софийски градски съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а частната жалба - разгледана по същество от настоящия състав на ВКС. Частната жалба е неоснователна. Подадена е молба за отмяна на влязло в сила решение от 27.02.2015 г., постановено по в. гр. д. № 3586 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, IV – Б състав, с което е признато за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от [фирма], ЕИК[ЕИК] против К. Г. К., че същият дължи на дружеството сумата от 759, 78 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 20.09.2009 г. до м. 04. 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата. С разпореждане от 05.03.2016 г. съдът е оставил молбата за отмяна без движение, като е дал указания за отстраняване на констатираните многобройни нередовностите по нея. С последваща молба вх. № 1047518 от 28.03.2016 г. К. Г. К. е представил нова молба за отмяна на влязлото в сила решение, която отново на свой ред администриращият съд е оставил без движение с разпореждане от 09.09.2016 г., като е указал на молителя да представи изложение на основанията за отмяна, съгласно изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Препис от това разпореждане е връчено на К. Г. К. на 20.10.2016 г., който в отговор е депозирал трета молба с вх. № 1157946 от 26.10.2016 г., в която възпроизвежда съдържанието на подадените преди това молби за отмяна, като бланкетно посочва, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК без да обоснове по какъвто и да е начин тези свои твърдения. Предвид на това, законосъобразен се явява изводът, че молителят не е отстранил в срок констатираните нередовности, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение