Определение № 4610 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3299/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба / озаглавена „възражение”, вх.№19897/05.08.2024г /на Н. А. Д. срещу разпореждане №3504 от 09.07.2024г на съдията –докладчик по въззивно ч.гр.д. № 613/ 2024 г. на Окръжен съд – Варна за връщане на негова частна касационна жалба, постъпила срещу определение № 1283/04.04.2024г на ВОС ,с което въззивният съд е разгледал по реда на Глава Двадесет и първа ГПК и оставел без уважение негова жалба срещу определение за прекратяване на гр.д № 587/2023г на РС-Девня. Частната касационна жалба е върната поради неотстранени в срок нередовности, указани за отстраняване съгласно чл.278,ал.4 във вр. чл. 284 ГПК и чл.280, ал.1т.2 ГПК с две разпореждания, последното с №2968/10.06.2024г на ВОС, на които жалбоподателят е възразил съдия- докладчика да не разглежда жалбата му като съдия, че компетентен по оценката за материално правна допустимост е ВКС. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт по съображение,че сезираният Върховен касационен съд е следвало да прецени допустимостта на жалбата. Не е изпълнено задължението същата да бъде администрирана до посочения съд. В жалбата се излагат негативните оценки на жалбоподателя за действията на ВОС ,който не е разгледал исканията му в открито съдебно заседание, с решение. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното разпореждане е постановено от компетентен съд и е законосъобразно,като оплакванията на жалбоподателя за приложения процесуален ред са неоснователни. Действията на страна по оспорване актовете на съда пред по-горната във функционално отношение инстанция се квалифицират като обжалване.Когато актът на съда е преграждащ развитието на делото, той е определение и подлежи на обжалване с частна жалба (чл.274, ал.1 т.1 ГПК),която се разглежда в закрито заседание – (чл.278, ал.1ГПК) доколкото съдът не прецени за необходимо да я разгледа в открито заседание .Потвърждаването на определението от по-горния съд/въззивна инстанция/ също подлежи на обжалване ,ако са налице предпоставките на чл.274, ал.3 във вр чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК ,като съгласно чл.278, ал.4ГПК въззивният съд, а не ВКС проверява редовността ,свързана с изискванията на чл. 284 ГПК.При администрирането се указва изправяне на недостатъци в жалбата от категорията на посочените с разпореждане №2968/10.06.2024г на ВОС и при неотстраняването им в срок частната касационна жалба се връща, съгласно препращането в чл.275, ал.2 ГПК. Касаторът неоснователно оспова този ред .Съдът е длъжен да приложи процесуалните норми, като обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с това изискване. Въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, съобразявайки разяснията в т.10 от ТР №1/2013г ОСГТК на ВКС по прилагането на закона. Законът прави разлика между разглеждане на касационна жалба или касационна частна жалба/чл.290 ,чл.278, ал.4 ГПК/ и проверка на редовността на касационната жалба /чл.285 ,чл.286, ал.1 ГПК/ или на касационна частна жалба/чл.275, ал.2 ,вр чл.262 ГПК/. Само когато жалбата срещу акт на въззивна инстнация е редовна, тя подлежи на изпращане за разглеждане на Върховния касационен съд, в противен случай същата се връща, като актът на въззивния съд и в двата случая е разпореждане, както изрично е посочено в чл.286, ал.2 ГПК по отношение на касационните жалби и в чл.275, ал.2, вр чл.262, ал.3 ГПК по отношение на частните жалби. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, III – то г.о.,