Определение № 5129 от 23.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 272/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Сигма 2003“ ЕООД, чрез адв. Р. Г., срещу решение № 175 от 11. 07. 2025 г. по гр. д. № 583/2024 г. на АС – Велико Търново, потвърждаващо решение № 454 от 2. 08. 2024 г. по гр. д. № 24/2018 г. на ОС – Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от „Сигма 2003“ ЕООД срещу „Велттед асет мениджмънт“ ЕООД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост, за признаване за установено по отношение на „Велттед асет мениджмънт“ ООД, че „Сигма 2003“ ЕООД е собственик, на основание придобивна давност, на следните недвижими имоти: 1/ втори етаж от триетажна сграда с идентификатор *, със застроена площ на етажа от 2592 кв.м., включващ: 3 бр. складови помещения, 6 бр. канцеларии и 3 бр. сервизни помещения, заедно с принадлежащия му подход - подмостово пространство (тунел) със застроена площ 1440 кв.м., с адрес гр.В.Т., [улица]; 2/ първи и втори етаж от триетажна административна сграда с идентификатор *, със застроена площ от 128 кв.м., включващи: 4 бр. канцеларии, стълбище, коридор, тоалетна (първи етаж) и 4 бр. канцеларии, тераса, коридор (втори етаж), с адрес гр.В.Т., [улица]; 3/ склад със застроена площ 298 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор *, разположен в приземен етаж на складова база “Децфонд“ с отделен подход, заедно с принадлежащия му закрит подход с рампа със застроена площ 192 кв.м., масивен едноетажен, състоящ се от проход и рампа пред гореописания склад, с адрес гр. В.Т., [улица]; 4/ два гаража в сграда с идентификатор *, създадени в резултат на частично преустройство на склад с рампа със застроена площ от 132 кв.м., полумасивен, с адрес гр.В.Т., [улица]; 5/ южният гараж в сграда с идентификатор * със застоена площ от 34 кв.м., с адрес гр.В.Т., [улица]; 6/ магазин, със застроена площ от 81,50 кв.м., и гараж със застроена площ от 40,40 кв.м, находящи се в сграда с идентификатор *, с адрес: [улица]. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подаден е отговор на касационната жалба от насрещната страна “Велттед асет мениджмънт” ЕООД, чрез адвокат В. С. С., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за собственост на описания по-горе недвижим имот, основан на придобивна давност, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с н.а. № 181/17. 04. 2007 г. „Велттед инвест“ ООД, чрез управителя си Н. Ш., продава на „Сигма 2003“ ООД, представлявано от Н. Ш., недвижими имоти, между които и процесните.

На 17. 04. 2007 г. от името на страните по договора са подписани и протоколи за предаване на владение на имотите, предмет на договора за покупко-продажба, като и за двете дружества протоколите са подписани от управител Н. Ш..

С договор за наем от 02.01.2008 г. „Сигма 2003“ ООД предоставя процесните имоти за временно и възмездно ползване на „СТ Велттед 2004“ ЕООД, което ги преотдава под наем на трети лица. Това е прието за установено въз основа на договора за наем от 02.01.2008 г., заключението на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза, установяващо идентичност между описаните в договора и в исковата молба имоти, показанията на разпитаните свидетели. Вещото лице по приетата съдебно икономическа експертиза е установило, че в счетоводните регистри на „Сигма 2003“ ЕООД са отчетени приходи от наеми за периода от м. 01.2008 г. до 01.01.2012 г., както и разходи за консумативи в периода 2007 г. - 2017 г.

За част от процесните имоти - два гаража в сграда с идентификатор *, както и южен гараж със застроена площ от 34 кв.м. в сграда с идентификатор * е сключен договор за наем от 01.01.2008 г., по силата на който „Велттед инвест“ ООД ги предоставя за временно и възмездно ползване на „СТ Велттед 2004“ ЕООД. Това е прието за установено въз основа на договор за наем и заключение на вещото лице по изслушаната съдебнотехническа експертиза, установяващо идентичността между описаните в договора и в исковата молба имоти. Налице е съвпадение по отношение на тези имоти в двата договора за наем, т.е. и продавачът, и купувачът по сделката от 17.04.2007 г. са ги отдали под наем на „СТ Велттед 2004“ ЕООД.

С решение № 7/19.02.2009 г. по гр.д. № 537/2008 г. на Окръжен съд Велико Търново, влязло в сила на 08.06.2011 г., договорът за покупко-продажба от 17.04.2007 г. е прогласен за нищожен поради липса на съгласие. Решението е вписано на 22.10.2014 г. по искане на Н. Ш., управител на „Сигма 2003“ ЕООД.

На проведено общото събрание на съдружниците на „Велттед инвест“ ООД от 08.01.2015 г., в което събрание е участвал Н. Ш. като представител на един от съдружниците, е взето единодушно решение недвижими имоти, между които и процесните, собственост на „Велттед инвест“ ООД, да се апортират в капитала на „Велттед асет Мениджмънт“ ЕООД, видно от представения протокол за проведено общо събрание и от учредителния акт на „Велттед асет мениджмънт“ ЕООД, като апортът е вписан на 23.01.2015 г.

С нотариален акт № 74/24. 02. 2015 г. е учредена договорна ипотека от „Велттед асет мениджмънт“ ООД върху втория етаж от триетажната сграда с идентификатор ***.

С договор за наем от 02.04.2018 г. процесните недвижими имоти са отдадени под наем от „Велттед асет мениджмънт“ ЕООД на „ФН Група“ ООД, като договорът за наем е вписан на 04.04.2018 г.

„Велттед асет мениджмънт“ ЕООД се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост на основание приложени документи № 198, н.д. № 86/2018 г. на нотариус Д. Д., относно сградата с идентификатор с идентификатор ***, включително и относно втория етаж от сградата.

Въз основа на показанията на св. Г. Н. e прието за установено, че свидетелката, като счетоводител на „Сигма 2003“ ООД, е отписала счетоводно имотите, купени с договора от 2017 г., след като същият е бил обявен за нищожен с влязло в сила решение. Знае, че имотите били отдавани под наем на „СТ Велттед 2004“ ЕООД, а то ги е преотдавало под наем на други лица. От показанията на св. Д. Б. е прието за установено, че същият, като управител на „СТ Велттед 2004“ ЕООД, е сключил договори за наем със „Сигма 2003“ ЕООД в края на 2007 г. - началото на 2008 г., които имоти са преотдавани под наем. В имотите са извършвани ремонтни дейности, тъй като имало такава клауза в договорите. От показанията на св. Х. Д. е прието за установено, че в края на 2016 г. - началото на 2017 г., в качеството си на оценител, същата е правила оценка на пет имота на „Велттед асет мениджмънт“ ЕООД, които са й били показани от И. С.. Никой друг не се е представял за собственик на имотите. От показанията на свидетеля И. С. е прието за установено, че същият, в качеството си на управител, за период около половин година, на „Велттед инвест“ ООД през 2008 г., си спомня, че след приключване на делото в полза на „Велттед инвест“ ООД на първа инстанция, управителят на „Сигма 2003“ ЕООД Н. Ш. оттеглил въззивната жалба и сам вписал постановеното решение в службата по вписванията. Свидетелят няма спомен Н. Ш. да е твърдял, че е собственик на имотите. А и същият е участвал във вземането на решение за апортиране на имотите в капитала на „Велттед асет мениджмънт“ ЕООД. Водени са многократно разговори как да се разделят имотите между тримата съдружници, но не се е стигнало до решение.

От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск за собственост, основан на придобивна давност е неоснователен, тъй като не е доказано ищецът да е владял процесните имоти от 17. 04. 2007 до 17. 04. 2017 г.

В случая, за доказване на твърдението за установено владение върху процесните имоти, ищецът е представил протоколите от 17. 04. 2007 г. за предаване на владението върху имотите, предмет на договора за покупко-продажба. Протоколите обаче са подписан от Н. Ш. – като представител както на продавача „Велттед инвест“ ООД, така и на купувача „Сигма 2003“ ЕООД и, като частни документи, само удостоверяват, че изявленията са направени от подписалото ги лице. По делото липсват други доказателства, сочещи на установяване на фактическа власт по отношение на имотите от страна на ищеца от този момент. Прието е, че Н. Ш. е бил управител и на двете дружества до 06. 03. 2008 г., до който момент не тече придобивна давност с оглед общия принцип, че давност не тече срещу лице, което не може да защити правата си. По делото няма сигурни данни, че ищецът е манифестирал пред продавача намерението си да свои имотите, включително и след влизане в сила на съдебното решение за прогласяване нищожността на сделката. Имотите са отдавани под наем от„Велттед инвест“ ООД и от „Сигма 2003“ ЕООД, в качеството им на наемодатели, на СТ Велттед 2004“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител от 2013 г. Н. Ш.. След постановяване на решението, с което договорът за покупко-продажба е прогласен за нищожен, имотите са отписани от счетоводните регистри на „Сигма 2003“ ЕООД, а вписването през 2014 г. на влязлото в сила съдебно решение, което вписване ползва продавача, е по искане на Н. Ш., към този момент управител на „Сигма 2003“ ЕООД. Същото лице, макар и в качеството му на пълномощник на един от съдружниците във „Велттед инвест“ ООД, е присъствал на общото събрание на 08.01.2015 г., на което е взето решение недвижими имоти, собственост на „Велттед инвест“ ООД, между които и процесните, да бъдат апортирани в капитала на „Велттед асет мениджмънт“ ЕООД. Същият оттеглил и жалбата на „Сигма 2003“ ЕООД срещу решението за прогласяване нищожността на продажбата.

Съдът е приел, че от описаните по-горе действия на управителя на „Сигма 2003“ ЕООД Н. Ш. не може да се мотивира извод, че той, като законен представител на дружеството - ищец, чрез когото дружеството упражнява фактическата власт и изразява намерение за своене, е демонстрирал ясно такова намерение за своене на имотите – чрез явни действия, отричащи правата на собственика и поведение, което да бъде възприето от собственика „Велттед инвест“ ООД, впоследствие – „Велттед асет мениджмънт“ ЕООД.

Прието е, че отдаването на имотите под наем, извършването на ремонтни дейности по тях и заплащането на данъци са действия по управлението им и, сами по себе си, не обективират намерение за своене по отношение на собственика. Ако е имало намерение за своене от управителя на ищцовото дружество, то не е обективирано, останало е скрито от собственика, поради което е невъзможно придобиването им по давност.

Твърденията за упражняване на фактическа власт върху имотите от страна на ищеца след датата на исковата молба - 04.07.2018 г. нямат правно значение, доколкото давност не тече, докато трае съдебният процес относно собствеността (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД).

В изложението на основанията по чл. 280 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Представлява ли действие на владение фактическа власт върху недвижим имот след като сделката, въз основа на която владението е било предадено, е прогласена за нищожна, но не е воден нарочен иск за връщане на владението и същото не е прекъсвано за период повече от 10 години.

2. Налице ли е обективният елемент на владение, ако при отчитане на началния момент на фактическата власт недвижимият имот вече е бил във владение на лицето и липсват фактически действия от трети лица.

3. В кой момент започва да тече придобивната давност по отношение на имот, получен въз основа на нищожен договор – от момента на фактическото предаване или от момента, в който е било възможно връщане на престациите по нищожния договор – влизане в сила на съдебния акт за прогласяване на нищожността.

4. Достатъчно ли е в съдебен спор владелецът да установи, че държи имота в различно време чрез трети лица – наематели, за да се приеме, че упражнява фактическа власт върху имота през период на придобиване по давност на правото на собственост.

5. По какъв начин упражнява фактическа власт върху недвижим имот юридическо лице. Какви действия на юридическото лице сочат на намерение имотът да се счита на юридическото лице. Как владелец - юридическо лице си служи с имот.

6. Следва ли упражняваната фактическа власт да е противопоставена на собственика на имота, за да се зачита срокът по чл. 79 ЗС.

7. Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на относими към спора императивни материалноправни норми.

8. Допустимо ли е разпоредбите на чл. 115 и 120 ЗЗД да се прилагат разширително, без в тях да са предвидени такива предложения.

9. Допустимо ли е съдът по свой почин да прилага последиците на чл. 115 ЗЗД, вр. чл. 120 ЗЗД.

10. Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви, аргументирайки крайните си изводи.

11. Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право, съгласно дадената правна квалификация на предявения иск.

12. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

13. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си доводите, твърденията и възраженията, с които ответникът провежда защитата си по предявения иск.

14. Длъжен ли е съдът, при изграждане на своите фактически и правни изводи, да обсъди в своето решение всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства.

15. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като неотносими и/или недостоверни.

16. Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към точка 1 от Тълкувателно решение № 1/2001 на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловил е решаващата воля на съда и е от значение за изхода на делото.

Първите девет въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговарят на изискванията на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

На първо място, отговорите на въпросите не биха могли да повлияят на изхода на делото. Това е така, защото същите са свързани с установяване и упражняване на фактическа власт върху вещта и биха могли да бъдат от значение за изхода на спора само ако по делото не бе установено осъществяване на факти, оборващи презумпцията на чл. 69 ЗС. По-конкретно: а/.до 6. 03. 2008 г. Н. Ш. е бил управител както на дружеството-купувач „Сигма 2003“ ЕООД, така и на дружеството-продавач „Велттед инвест“ ООД, поради което от 17. 04. 2007 до 6. 03. 2008 г. придобивна давност в полза на „Сигма 2003“ ЕООД не текла предвид принципа, че давност не тече срещу лице, което не може да защити правото си на собственост (дружеството-продавач по нищожната сделка не може да защити правото си на собственост срещу дружеството-купувач по същата сделка, претендиращо да владее имота от 17. 04. 2007 г., тъй като едно и също лице е органен представител – управител както на дружеството-собственик на имота, така и на дружеството-владелец на имота); б/. Н. Ш. е оттеглил, като управител на ответника по иска за нищожност на продажбата „Сигма 2003“ ЕООД, въззивната жалба срещу първоинстанционното решение за прогласяване нищожността на договора за продажба и след влизането му в сила е разпоредил отписване на процесните имоти от счетоводните книги на „Сигма 2003“ ЕООД като дълготраен материален актив на дружеството, което сочи на липса на намерение за своене на процесните имоти; в/. на 8. 01. 2015 г. Н. Ш., като пълномощник на един от съдружниците във „Велттед инвест“ ООД, е участвал при вземането на решение процесните имоти, собственост на „Велттед инвест“ ООД, да бъдат апортирани в капитала на „Велттед асет мениджмънт“ ЕООД – гласуването на решението и подписването на протокола обективират поведение на законния представител на ищеца „Сигма 2003“ ЕООД, сочещо на липса на собственическо отношение към процесните имоти и на намерение на ищцовото дружество за своене на същите. След като е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, то е без значение за изхода на делото дали ищцовото дружество е упражнявало непрекъснато фактическа власт върху имотите в срока по чл. 79, ал. 1 ГПК.

Във връзка с първите шест въпроса следва да се добави, че те са фактически, а не правни, тъй като на същите не е възможно да се даде принципен правен отговор – отговорите могат да бъдат само условни (ако по делото са установени конкретни факти), а също изискват обсъждане на събраните по делото доказателства и установените с тях факти и са свързани с преценка обосноваността на фактическите изводи на въззивната инстанция, каквато преценка е недопустимо да се извършва в производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Както е разяснено в коментираното по-горе тълкувателно решение, при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба в производството по чл. 290-293 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите девет въпроса.

Последните седем въпроса (от десети до шестнадесети включително) не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд, като инстанция разглеждаща по същество правния спор, е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и установените с тях факти, относими към правния спор. Разгледал е всички доводи и възражения на страните. Формирал е собствени изводи от фактическа и правна страна, обективирани в мотивите към въззивното решение, които са ясни и непротиворечиви. Аргументирал е изводите си относно основателността на исковата претенция и изхода на делото. Липсата на съвпадение между изводите на въззивния съд и становището на касатора не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Следва да се посочи, че част от съдържащите се в изложението въпроси представляват преформулирани оплаквания за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд, за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението и за противоречие на изводите на съда с материалноправни норми. Тези оплаквания по съществото си са касационни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане само в производството по чл. 290-293 ГПК, в случай на допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Ответната страна по касационната жалба и по иска – „Велттед асет мениджмънт“ ЕООД не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,