Определение № 461 от 27.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 927/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби от „Петрол“АД и от М. В. С. срещу решение № 143/13.10.2022 г. по в.т.д. № 150/2022 г. на Апелативен съд- Велико Търново в различни негови части. „Петрол“АД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 260045/22.10.2021г. по т.д. № 83/2020 г. на ОС- Ловеч в частта, с която е отменено на осн. чл.74 ТЗ решението по т.3 от дневния ред на редовно годишно общо събрание на акционерите в „Петрол“АД от 28.09.2020г., с което се одобрява и приема одитирания индивидуален годишен финансов отчет на дружеството за 2019 г. Поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. М. В. С. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 260045/22.10.2021г. по т.д. № 83/2020 г. на ОС- Ловеч в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу „Петрол“АД по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на акционерите в дружеството от 28.09.2020 г., по следните точки от дневния ред: т. 1.Одобряване и приемане на годишния доклад на Управителния съвет за дейността на „Петрол“ АД през 2019 година; 2. Приемане доклада на независимия одитор за извършения одит на индивидуалния годишен финансов отчет за дейността на „Петрол“ АД 1 за 2019 година; 4.Одобряване и приемане на консолидирания годишен доклад на Управителния съвет на „Петрол“ АД през 2019 година; 5. Приемане на доклада на независимия одитор за извършения одит на консолидирания годишен финансов отчет за дейността на „Петрол“ АД за 2019 година; 6.Одобряване и приемане на одитирания консолидиран годишен финансов отчет за дейността на „Петрол“ АД за 2019 година; 7. Приемане на решение за разпределяне на печалбата на „Петрол“ АД за 2019 година; 8.Освобождава от отговорност на членовете на Надзорния съвет на „Петрол“ АД за дейността им през 2019 година; 9. Освобождаване от отговорност на членове на Управителния съвет на „Петрол“ АД за дейността им през 2019 година; 10. Приемане отчета на директора за връзка с инвеститорите на „Петрол“ АД за 2019 година; 11. Одобряване и приемане на годишния отчет за дейността на Одитния комитет на „Петрол“ АД за 2019 год.; 12. Избор на одиторско дружество, което да провери и завери индивидуалния и консолидирания годишни финансови отчети за дейността на „Петрол“ АД за 2020 година; 13. Приемане на доклада по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 48 от 20.03.2013 г. относно прилагането на Политиката за възнагражденията на „Петрол“ АД през 2019 година и 14. Приемане на изменения и допълнения в Политиката за възнагражденията на „Петрол“ АД. Твърди се недопустимост на въззивното решение и при условията на евентуалност – че същото е неправилно. Позовава се на основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Страните взаимно оспорват подадените касационните жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационните жалби са редовни – подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният от акционера М. С. иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на акционерите в „Петрол“АД от 28.09.2020г. е допустим. По отношение възражението, че при провеждане на събранието при ненадлежно представляване на акционера „Алфа Кепитъл“ АД (в несъстоятелност) – чрез изпълнителния директор, вместо чрез синдика, и на акционера „Корект фарм“ ЕООД (в несъстоятелност) – чрез управителя, вместо чрез синдика, ВТАС е счел, че същото е основателно. Констатирал е, че двете дружества-акционери в „Петрол“АД към датата на процесното общо събрание са били обявени в несъстоятелност съобразно вписванията в търговския регистър и са имали назначени синдици. Въззивният съд е посочил, че с влизане в сила на решението по чл. 711 от ТЗ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на дружеството – те остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, доколкото съответните разпоредби от Търговския закон регламентират случаите, в които органите на дружеството упражняват своите правомощия – чл. 635, ал. 3 от ТЗ; чл. 728 от ТЗ; чл. 740 от ТЗ. Законодателят не е предвидил възможност при прилагане на последиците на чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ органите на обявеното в несъстоятелност дружество да упражняват правомощията си, визирани в чл. 221 и чл. 235 от ТЗ, с изключение на изрично посочените. Приел е, че правомощията на органите на дружеството се упражняват с оглед преустановената търговска дейност на обявеното в несъстоятелно дружество, поради което попадат в хипотезата на чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Синдикът е този, който представлява обявеното в несъстоятелност дружество пред трети лица. Функциите на синдика са насочени основно към запазване и осребряване на масата на несъстоятелността. Членствените права имат и своя имуществен аспект – например разпределянето на дивидент, поради което същите имат отношение и към масата на несъстоятелността, респективно и правомощията на синдика. Участвайки като „представител” на несъстоятелното дружество, синдикът всъщност съхранява масата на несъстоятелността и евентуално я попълва с нови материални активи (например при разпределяне на дивидент). Едно от правомощията на синдика е да издирва и уточнява имуществото на длъжника, а същото представлява динамична величина. Същевременно в случая членственото право е инкорпорирано в акциите, които са част от предприятието. С оглед на изложеното, съдът е намерил, че в годишното общото събрание на „Петрол” АД акционерите „Алфа Кепитъл” АД (н) и „Корект фарм“ ЕООД (н) е следвало да се представляват от синдиците на последните, а не от техните изп.дикертор, респ. управител. С оглед на което е заключил, това участие е оказало влияние при формиране на необходимото мнозинство за приемане на взетите решения по т. 3 от дневния ред – постигане на 3/4 представените гласове (чл. 16, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от Устава), равняващо се на 19 890 900,75 гласа (3/4 от представените гласове 26 521 201). Квалифицираното мнозинство от 24 987 299 гласа „за” вземане на решенията е постигнато с гласовете на „Алфа Кепитъл“ АД (в несъстоятелност) и „Корект фарм“ ЕООД (в несъстоятелност), а без тях общият сбор от гласовете на останалите акционери, гласували „за” е 14 108 112, който е по-малък от минимално необходимия 19 890 900,75 гласа (3/4 от представените гласове 26 521 201). ВТАС е приел, че с подаването на иск по чл.74 ТЗ ищецът не е упражнил недопустимо чужди права, защото нарушението е повлияло формирането на кворума и мнозинството при вземането на решенията от общото събрание. По отношение на приетите от ОСА по т. 1 - 2, 4 – 14 от дневния ред решения, за които, съгласно Устава (чл. 16, ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1) се изисква обикновено мнозинство, въззивната инстанция е изложила съображения, че с оглед проведеното гласуване и конкретното мнозинство, с което те са били приети ненадлежното участие на акционера „Алфа Кепитъл“ АД (в несъстоятелност) и на акционера „Корект фарм“ ЕООД (в несъстоятелност) не е повлияло на необходимото мнозинство за приемането им. Наличието на висящо съдебно производство по т. д. № 113/2018 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, според въззивния съд е ирелевантно за процеса с оглед разпоредбите на чл. 220, ал. 1 от ТЗ и чл.115б, ал.1 от ЗППЦК. По това възражение е споделил изводите на ЛОС, че „Петрол“ АД е публично дружество и съгласно чл.115б, ал.1 от ЗППЦК, правото на глас в общото събрание се упражнява от лицата, които са вписани като акционери с право на глас в книгата на акционерите, водена от централния регистър на ценни книжа 14 дни преди датата на общото събрание. В случая от представената Книга на акционерите на „Петрол“АД към 14.09.2020 г., т.е. 14 дни преди насроченото за 28.09.2020 г. общо събрание ВТАС е установил, че „Петрол холдинг“ АД не е вписано в регистъра като притежател на 51 516 746 акции, предмет на производството по т.д. № 113/2018 г. по описа на ОС – Ловеч, което не е било приключило с влязъл в сила съдебен акт. По касационанта жалба на М. В. С.: В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи своите фактически и правни изводи, и относими доказателства, възражения, доводи на страните, като съобрази твърденията в исковата молба, направените възражения в отговора и оплакванията, инвокирани във въззивната жалба?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да следи за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част?; 3/ В случай на висящ спор между две лица по отношение собствеността на акции, кой от двамата „акционери“ следва да бъде допуснат на общото събрание на акционерите с право на глас? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: по първи въпрос - поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 510/2011 г. на ВКС, II г.о., по гр.д. № 3457/2016г. на ВКС, I г.о., по гр.д. № 534/2012 г. на ВКС, IV г.о.; по втори въпрос – със задължителната практика на ВКС по ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС по решения по т.д. № 2033/2018 г. на ВКС, II т.о. По трети въпрос въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира следното по поставените правни въпроси: Всички въпроси касаят хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК предвид оплакванията за недопустимост на обжалваното решение в атакуваната част. ВКС счита, че не е налице вероятност решението на ВТАС да е недопустимо. Касаторът въвежда довод за наличие на основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Същият е бил обсъден от въззивната инстанция първо по повод искането за спиране на въззивното производство /определение от с.з. на 13.09.2022г. по в.т.д. № 150/2022г. на ВТАС/ и в самото въззивно решение предвид препращането, което е направено по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстинционния съд във връзка с твърденията на М.С. за релевантност към процеса на изхода от висящия спор по т.д. № 113/2018 г. по описа на ОС – Ловеч. Изрично въззивната инстанцията се е позовала на изискването по чл.115б, ал.1 ЗППЦК с оглед обстоятелството, че „Петрол“АД е публично дружество. Именно правилото на специалния закон, че правото на глас в общото събрание се упражнява от лицата, които са вписани като акционери с право на глас в книгата на акционерите, водена от централния регистър на ценни книжа 14 дни преди датата на общото събрание, е мотивирало изводът за значението на доказателствата за наличните вписвания към посочения период до датата на провеждане на ОСА - 28.09.2020 г. Правен въпрос с оглед това решаващо заключение на ВТАС не е поставен. Нормата на чл.115б, ал.1 ЗППЦК е от императивен характер, като затрудненията при определяне на кръга на акционерите с право на глас и съображенията за правна сигурност са в основата на това законодателно решение. По касационната жалба на „Петрол“АД: В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Може ли решението на общото събрание на акционерите да бъде отменено на основание, че акционер, различен от ищеца, е бил ненадлежно представляван на това общо събрание и това ненадлежно преставляване е повлияло на формирането на кворума и/или на мнозинството от гласовете необходими за вземане на определено решение, ако ненадлежно представлявания акционер не е предявил иск по чл.74, ал.1 ТЗ и не е встъпил да подддържа предявения иск?; 2/ Кой има правомощия да представлява акционер – дружество в несъстоятелност на общото събрание на акционерите на друго търговско дружество – синдикът или законният представител на дружеството в несъстоятелност, макар правомощията на последния да са прекратени на осн. чл.711 ТЗ? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди противоречие на решението на ВТАС в обжалваната част с практиката на ВКС, обективирана в следните решение по т.д. № 1340/2015г. на ВКС, I т.о., определение по т.д № 1131/2017г. на ВКС, I т.о. и по т.д. № 1165/2010г. на ВКС, II т.о. – по първи въпрос и в решение по гр.д. № 891/2017г. на ВКС, IV г.о. и по гр.д. № 105/2004г. на ВКС, I г.о. – по втори въпрос. Въвеждат се и хипотези на недопутимост и очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК. Не е налице основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от „Петрол“АД част, с оглед на което основание е поставен и първият правен въпрос. Доводите на касатора за упражняване на чужди права при предявяване на иска от страна на акционер, който не е засегнат от соченото нарушение – ненадлежно представляване на общото събрание, не обосновават извод за вероятна недопустимост на решението на ВТАС. От значение за правния интерес при предявяване на конститутивния иск по чл.74 ТЗ от отделния акционер са последиците на решението на общото събрание, което атакува и конкретно сочените от него основания за незаконосъобразността му. В случая не се касае до атакуване решението на едноличен собственик на капитала в ЕООД от друго лице / както е по т.д. № 1131/2017г. на ВКС, I т.о./, нито ищецът-акционер се е позовал на процесуална незаконосъобразност при свикване на общото събрание /както е по т.д. № 1165/2010г. на ВКС, II т.о./. По твърдения в исковата молба и съобразно мотивите на въззивния съд ненадлежното представляване се е отразило на формирането на необходимото мнозинство при вземането на решения, за които по устав е предвидено квалифицирано мнозинство, поради което и се засягат правата на ищеца с приемане на тези решения. По втория правен въпрос следва да се съобрази решение по т.д. № 2414/2018 г. на ВКС, I т.о. В него е посочено, че с откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, което представлява ограничена възможност за извършване на процесуалните действия, които не са изрично предоставени на синдика и които са свързани с производството по несъстоятелност. Съгласно изричната разпоредба на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ в правомощията на синдика е участието му в производството по делата на предприятието на длъжника, както и правомощието да завежда от негово име дела. Несъстоятелният длъжник - юридическо лице се представлява от синдика, а не от органите си. Това е общото правило, нормата на чл.635, ал.3 ТЗ е изключение и не следва да се тълкува разширително. Разпоредбата не поставя друго ограничение за вида и предмета на делата, които синдикът завежда или в които участва. По силата на легалната дефиниция на чл.15 ТЗ предприятието на длъжника включва съвкупността от права, задължения и фактически отношения. В масата на несъстоятелността се включват всички имуществени права на длъжника, които имат паричен еквивалент. Заварените към датата на откриване на производството по несъстоятелност членствени правоотношения също са част от масата на несъстоятелността. Обявяването в несъстоятелност на акционер не е основание за прекратяването на неговото членство и за прекратяване упражняването на неговите членствени права. Уредбата на производството по несъстоятелност не съдържа специфични форми на правна защита за несъстоятелния длъжник, когато той е участник в други търговски дружества, поради което той разполага с предвиденото в чл.74 ТЗ право на защита на членственото си правоотношение. Тази защита е свързана с неговото предприятие, поради което на основание чл.658, ал.1, т.7 ТЗ искът се предявява от синдика като представител на несъстоятелния търговец. Горното разрешение следва да се приложи в съответствие с нормата на чл.658, ал.1, т.1 и 2 ТЗ и етапа на развитие на производството по несъстоятелност на акционерите – чл.711, т.3 и 4 ТЗ, и спрямо представителството на несъстоятелния търговец при осъществяване дейността на предприятието му в материалноправен аспект /изключенията по чл.658, ал.3 ТЗ са само за някои процесуални действия и чл.740 ТЗ с оглед извънсъдебна спогодба/. След обявяване на търговеца в несъстоятелност управителните му органи по силата на закона изрично се десезират от представителство по материални правоотношения. Доколкото тези правоотношения касаят предприятието на несъстоятелния, а оттук и масата на несъстоятелността, представителството в материалноправен аспект се осъществява от синдика. Поради липса на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване и по втория правен въпрос на „Петрол“АД. Не се констатира хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. При обосноваването й касаторът повтаря доводите му за упражняване на чужди права пред съд чрез завеждане на иска по чл.74 ТЗ, които бяха разгледани по-горе във връзка с основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за евентуална недопустимост на въззивното решение. Налага се извод за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд