Определение № 5442 от 26.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1044/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 8743 от 13.09.2024 г., подадена от името на Ю. Ю. В. чрез адв. Е. Д., срещу решение № 148 от 12.07.2024 г. по в.гр.д. № 70/2024 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 1210 от 21.11.2023г. по гр.д. № 2010/2022г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на иска му против „УМБАЛ - Бургас“ АД, гр. Бургас за заплащане на сумата 30000 лв., обезщетение за неимуществени вреди при извършена операция на 25.08.2021 г.

В касационната жалба се излагат съображения за наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че при неправилно установени факти съдът направил погрешни правни изводи. Оборват се възприетите от съда заключения по основната и допълнителна съдебно-медицински експертизи. Моли се решението да бъде отменено.

В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК са формулирани материално-правните въпроси: 1. Какво е налагало лечението да продължи толкова дълго, след като нормалният възстановителен период е една седмица? Лекарска грешка и немарливост при проследяване на оперативната рана ли е довела до това? Въпросът е зададен във връзка със становището на касатора, че е изписан с незараснала оперативна рана поради зашиването с неразградими конци.

2. Какви изследвания са обосновали продължителността на престоя? Какво значи първично зарастване на раната и защо на 12.09.2021 г. е отразено, че има секреция от нея. Това отговаря ли на нормален оздравителен процес?

Формално се сочат основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал., т.1 и 3 ГПК, без да е обоснована която и да е от посочените хипотези.

Ответникът по касация оспорва жалбата и излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол, предвид цената на иска - чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното: Делото е образувано по искова молба на на Ю. Ю. В. срещу „УМБАЛ - Бургас“ АД, гр. Бургас за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 30000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от допусната лекарска грешка при извършена операция на ищеца на 25.08.2021 г., при която раната му е зашита неправилно, с неподходящи, неразградими конци, вследствие на което се получило инфектиране на шевовете на фасцията.

Окръжният съд отхвърлил така предявения иск като приел, че не е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, тъй като от доказателствата по делото не се установява допусната при лечението на ищеца лекарска грешка, която да е в причинно-следствена връзка с настъпилите усложнения след извършената в ответната болница операция.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд след анализ на доказателствата по делото приел установено, че при извършване на спешната операция на 25.08.2021 г. за лечение на остър перитонит в медицинската документация не е отразено с какъв вид конци е зашита оперативната рана. Липсва медицински стандарт или добра практика относно вида конци, които следва да се използват за зашиване на вътрешната фасциална рана. Използването на неразградими конци при операцията на ищеца не съставлявало нарушение на нормативни изисквания или на добрата медицинска практика. Възникването на усложнения във връзка с приложения вид консуматив и супурацията /нагнояване/ на оперативната рана съставлявало най-честото усложнение след операция по повод перитонит и в тези случаи се налагала рехоспитализация на пациентите и нова оперативна интервенция. В случая перитонитът при ищеца е бил тежък, фибринозен, гноен. Ищецът е изписан в съответствие с медицинския стандарт на КП 195 Оперативно лечение при остър перитонит. След изписването му на 13.09.2021 г. ищецът не се явил на насрочения контролен преглед на 20.09.2021 г. и 27.09.2021 г. Изложено е, че продължаващото изтичане на гноен секрет от раната и инфектирани фибротични тъкани около шевовете на фасцията се дължало на острия апендицит, усложнен с дифузен перитонит, а не на използваните конци при операцията при ответника. Това усложнение е често срещано, затова се назначават контролни прегледи, с цел проследяване на следоперативното възстановяване. Направен е извод, че усложнението е вследствие реакция към конците на фасцията, но не се установява погрешен избор на използваните от лекарския екип конци. По изложените мотиви искът е приет за неоснователен.

При тези данни касационният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

С оглед изложените решаващи мотиви поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване. И двата въпроса не са правни, доколкото отговорите изискват разглеждане на доказателствата по делото, което не може да бъде сторено в производството по чл.288 ГПК. На тези въпроси въззивният съд е дал отговори като след анализ на доказателствата е достигнал до извод, че използването на неразградими конци не е в противоречие с медицинските стандарти и добрата медицинска практика; ищецът е изписан в съответствие с показателите на стандарта, бил е насочен за контролни прегледи за проследяване на състоянието, на които не се явил. Възпалението на фасциалните шевове се дължи на тежкия перитонит, а не на употребените конци. Несъгласието с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на решението до касационен контрол, ако не е налице някое от основанията по чл.280 ГПК. Такова не е обосновано от касатора.

По тези съображения и предвид задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, че посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение