Определение № 140 от 06.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 351/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Летище София.“ ЕАД срещу въззивно решение № 12047 от 05.10.2020 г. по в.гр.д.№ 4870 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 4408 от 18.06.2019 г. по гр.д.№ 9200 от 2015 г. на Софийския градски съд, I ГО, 21 състав за отхвърляне на предявения от „Летище С.“ ЕАД срещу „В. А. Мениджмънт“ АД иск с правно основание чл.108 ЗС за следния недвижим имот: земя с площ от 23 702 кв.м. от предишен УПИ ....., отреден за администрация и паркинг, в кв. ..... по ЧЗРКП на [населено място], м.“Летищен комплекс- С.“, одобрен със заповед № РД-09-646 от 04.11.1999 г. на Главния архитект на [населено място], включващ по одобрения със заповед № РД-09-249 от 07.10.2004 г. и заповеди от 2007 г. план следните имоти:

1. УПИ X.-....., представляващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2015 г., с площ от 1976 кв.м.,

2. УПИ X.-...., представляващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2015, с площ от 1761 кв.м.,

3. УПИ X.-....., представляващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2015 г., с площ от 1360 кв.м.,

4. УПИ X.-....., представляващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2015 г., с площ от 828 кв.м.,

5. УПИ X.-....., представляващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2015 г., с площ от 996 кв.м.,

6. УПИ X.-....., представляващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2015 г., с площ от 1549 кв.м.,

7. УПИ XXX-....., представляващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2015 г., с площ от 1155 кв.м.,

8. УПИ X.-....., представляващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2015 г., с площ от 1528 кв.м.,

9. УПИ X.-259, представляващ имот с идентификатор 68134.709.39/, по кадастралната карта на [населено място] от 2015 г., с площ от 1728 кв.м.,

10.УПИ XXXIII- ....., представляващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2015 г., с площ от 2049 кв.м.,

11. УПИ X.-....., представляващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2015 г., с площ от 2235 кв.м. и

12. УПИ III-....., представляващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2015 г., с площ от 4545 кв.м.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че решението е очевидно неправилно и че противоречи на посочена в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Въззивният съд дължи ли самостоятелна преценка на събраните доказателства и следва ли да посочи в решението си кои факти приема за доказани и кои не и да изложи мотиви въз основа на всички допуснати по делото доказателства ?

2. Следва ли въззивният съд да изследва и анализира, съгласно допуснатите по делото доказателства и в тяхната съвкупност, наличието на твърдяно правоприемство при преобразувано държавно предприятие, на което е била предоставена за стопанисване и управление земя в държавно търговско дружество, при иск по чл.108 ЗС във връзка с придобивния способ, уреден в чл.1 от ПМС № 201 от 1993 г., съответно в чл.17а ЗППДОбП /отм./ ?

3. Дали фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.1 от ПМС № 201 от 1993 г., съответно в чл.17а ЗППДОбП /отм./, в хипотезата на преобразуване на държавни предприятия във фирми с държавно имущество по реда на пар.5 ПЗР във връзка с чл.11 от Указ № 56 за стопанската дейност, а на последните- в търговски дружества по реда на пар.7 ПЗР на ТЗ, във връзка с чл.61 и 62 ТЗ, във връзка със Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДДИ/ от 1991 г., съответно ЗППДОбП от 1992 г. /отм./, включва като елемент и акта на съответния държавен орган за преобразуване на държавната фирма, регистрирана по Указ № 56 за стопанската дейност, в търговско дружество по ТЗ ?

4. Налице ли са предпоставките по чл.1 от ПМС № 201 от 1993 г., съответно чл.17а ЗППДОбП /отм./ за спорния недвижим имот- дали е част от имуществото на преобразуваното преприятие, предоставено му за стопанисване и управление с акта за преобразуването и преминаващо в собственост на търговското дружество ?

В писмени отговори от 14.01.2021 г. и от 21.01.2021 г. пълномощниците на ответника „В. А. Мениджмънт“ АД и на третото лице- помагач на страната на ответника „Авиокомпания Б.“ ЕАД- в несъстоятелност оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано.

Държавата, чрез Министъра на финансите не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че ищецът „Летище С.“ ЕАД, чиято е била доказателствената тежест, не е доказал първата предпоставка за уважаване на иска- че е собственик на претендирания имот. Прието е, че от доказателствата по делото е установено, че поземлените имоти-предмет на исковата претенция са били образувани на мястото на предишния УПИ III в кв. ..... по регулационния план на [населено място], м.“Летищен комплекс С.“ от 1999 г. Прието е и че ищцовото дружество „Летище С.“ ЕАД е правоприемник на Държавна фирма „Летище С. 91“, образувана през 1991 г., преобразувана през 1992 г. в „Летище С.“ Е..

С решение № 50 от 1989 г. на МС е било постановено образуване по реда на Указ № 56 за стопанската дейност на ДФ „Българска гражданска авиация- Б.“. Със заповед № РД-08-408 /ф-7/ от 28.12.1990 г. Министърът на транспорта е взел решение за прекратяване на ДФ „Б.-Б.“ и за образуване на 16 фирми с държавно имущество, правоприемници на ДФ „Б.-Б.“, измежду които „Авиокомпания Б.“, „Авиокомпания Х. Ер“, „Летище С.“, „Летище В.“, „Летище Б.“ и др. В заповедта и в приложения № 1-16 към нея е било посочено, че всяка от новообразуваните 16 фирми ще поеме съответна част от активите и пасивите на прекратената държавна фирма, по баланса й към 31.12.1990 г., съгласно разделителен протокол.

По делото бил приложен споразумителен протокол от 27.03.1991 г., с приложение № 1 към него, в раздел IV от който са описани основни средства, водени на отчет в „Летище С.“. В този раздел от споразумителния протокол, като част от основните средства на ДФ „Летище С. 91“, не са описани никакви поземлени имоти. Освен това, въззивният съд приема, че протоколът от 27.03.1991 г. не представлява разделителен протокол по смисъла на приложение № 5 към заповед № РД-08-408 /ф-7/ от 28.12.1990 г., тъй като в него няма данни за разпределение на голяма част от активите на прекратената ДФ „Б.-Б.“, включително и на поземлените й имоти, и тъй като очевидно действителният разделителен протокол е бил приет преди 06.03.1991 г.- защото на тази дата вече е била регистрирана в съда ДФ „Летище С. 91“, тоест уставният фонд на тази фирма е бил формиран преди подписването на протокола от 27.03.1991 г.

На следващо място, въззивният съд е приел, че представеният акт за държавна собственост № 13657/3880 от 11.11.1986 г. също не доказва, че процесният имот е бил включен в уставния фонд на ДФ „Летище С. 91“. Върху лицевата страна на акта, в графата „Имотът е предоставен за оперативно управление на“ няма отбелязване. От направените отбелязвания на гърба на акта е видно, че на 25.08.1994 г. общата площ на Летищния комплекс-С. е разпределен между МНО, Министерството на транспорта и [община]. Ищецът обаче не е представил никакви доказателства /нито преки, нито косвени такива/, че след 25.08.1994 г. принципалът /МНО или МТ/ е предоставил процесния поземлен имот за стопанисване и управление на съществуващото след 1994 г. „Летище С.“ Е., преобразувано в „Летище С.“ ЕАД и че този имот е бил включен в капитала на това търговско дружество.

Според въззивния съд, представените от ищеца извлечения от счетоводни книги и баланси също не доказвали правото му на собственост, тъй като записването на един недвижим имот като Д. в баланса на едно търговско дружество не е правно основание за придобиване на правото на собственост по смисъла на чл.77 ЗС. Тези записвания са правно-релевантен факт за придобиване на правото на собственост само при настъпило преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества- на основание чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. Освен това, от съдържанието на тези извлечения не се установявали твърденията на ищеца. Действително, в извлечението от счетоводна сметка 201 били посочени 3794,5 дка земя и 2989 дка земя към 1987 г., но това доказвало, че тази земя е била Д. на ДФ „Б.-Б.“, но не и че след прекратяването на ДФ „Б.-Б.“ и образуването на 16 нови държавни фирми- правоприемници на прекратената ДФ „Б.-Б.“, посочените недвижими имоти са били разпределени и включени в уставния фонд именно на ДФ „Летище С.-91“.

Не на последно място, съдът е изложил мотиви защо приема, че не са доказателство за собственост следните документи: оценка от м.02.1993 г., страница със заглавие „Оценка на земите на Е. „Летище-С.“ от 10.01.1993 г., заповед № РД-14-3 от 31.01.2000 г. на М. за определяне границите на имот- публична държавна собственост и заповед № РД-09-50-646 от 04.11.1999 г. за одобрение на ЧЗРКП за м.“Летищен комплекс“.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставените въпроси, поради следното:

1. По първия поставен въпрос /Въззивният съд дължи ли самостоятелна преценка на събраните доказателства и следва ли да посочи в решението си кои факти приема за доказани и кои не и да изложи мотиви въз основа на всички допуснати по делото доказателства ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС- решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 327 от 03.04.2017 г. по гр.д.№ 2119 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 74 от 13.07.2016 г. по т.д.№ 3786 от 2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 192 от 29.01.2018 г. по т.д.№ 44 от 2017 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 63 от 28.06.2019 г. по гр.д.№ 2296 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 44 от 10.07.2020 г. по гр.д.№ 1963 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 187 от 07.07.2016 г. по гр.д.№ 1332 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Напротив, напълно в съответствие с тази практика, в обжалваното решение въззивният съд е изложил ясни и непротиворечиви мотиви, като мотивите му отразяват решаващата, а не проверяваща правораздавателна дейност: направил е фактически и правни изводи по съществото на спора, при самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства; обсъдил е и е анализирал всички относими към спора доказателства, твърденията, доводите и възраженията на страните; посочил е кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства.

2. По втория поставен въпрос /Следва ли въззивният съд да изследва и анализира, съгласно допуснатите по делото доказателства и в тяхната съвкупност, наличието на твърдяно правоприемство при преобразувано държавно предприятие, на което е била предоставена за стопанисване и управление земя в държавно търговско дружество, при иск по чл.108 ЗС във връзка с придобивния способ, уреден в чл.1 от ПМС № 201 от 1993 г., съответно в чл.17а ЗППДОбП /отм./ ?/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС- Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 806 от 11.01.2011 г. по гр.д.№ 1000 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 135 от 23.01.2019 г. по гр.д.№ 1784 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 2955 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 119 от 28.05.2013 г. по гр.д.№ 839 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. Напълно в съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че за доказване на предоставянето на процесния имот за стопанисване и управление на ДФ „Б.-Б.“ допустими са, както преки, така и косвени доказателства. В съответствие с тълкувателното решение е прието и че от представения баланс се установява, че процесният поземлен имот е бил предоставен за стопанисване и управление на ДФ „Б.-Б.“. Искът е отхвърлен по други съображения: не защото съдът е счел за недопустими представени по делото непреки доказателства /извлечения от баланси и инвентарни книги/, а защото никое от тях не съдържа данни, че след прекратяването на ДФ „Б.-Б.“ и образуването на 16 дружества с държавно имущество, които поемат активите и пасивите на прекратената държавна фирма, с разделителния протокол процесният имот е бил включен в уставния фонд именно на новообразуваната ДФ „Летище С. 91“, а не на някоя от другите 15 новообразувани държавни фирми. Няма доказателства и след 25.08.1994 г. принципалът /МНО или МТ/ да е предоставил процесния поземлен имот на съществуващото след 1994 г. „Летище С.“ Е., преобразувано в „Летище С.“ ЕАД и че този имот е бил включен в капитала на това търговско дружество. Напротив, по делото са налице доказателства, че процесният поземлен имот е бил част от активите на друго образувано при разделянето дружество- ДФ „Авиокомпания Б.“, сега „Авиокомпания Б.“ ЕАД- в несъстоятелност.

На следващо място, напълно в съответствие с практиката на ВКС по приложението на ПМС № 201 от 25.10.1993 г. и чл.17а ЗППДОбП /отм./ в обжалваното решение е прието, че след прекратяването на ДФ „Б.-Б.“ и образуването на 16 държавни фирми, които поемат активите и пасивите на прекратената държавна фирма, в уставния фонд на ДФ „Летище С. 91“, като една от тези новообразувани 16 държавни фирми, се включват тези имоти и движими вещи, които са посочени в акта за образуване на тази фирма. В случая това е заповед № РД-08-408 /Ф-7/ от 28.12.1990 г. на Министъра на транспорта, с приложения № 1-16 към нея, според която новообразуваните държавни фирми поемат съответна част от активите и пасивите на прекратената ДФ „Б.-Б.“ по баланса й към 31.12.1990 г., както и други права и задължения, съгласно разделителен протокол. А от представения по делото споразумителен протокол от 27.03.1991 г. не се установява, процесният поземлен имот да е бил включен в уставния фонд на ДФ „Летище С. 91“.

3. По третия поставен въпрос /Дали фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.1 от ПМС № 201 от 1993 г., съответно в чл.17а ЗППДОбП /отм./, в хипотезата на преобразуване на държавни предприятия във фирми с държавно имущество по реда на пар.5 ПЗР във връзка с чл.11 от Указ № 56 за стопанската дейност, а на последните- в търговски дружества по реда на пар.7 ПЗР на ТЗ, във връзка с чл.61 и 62 ТЗ, във връзка със Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДДИ/ от 1991 г., съответно ЗППДОбП от 1992 г. /отм./, включва като елемент и акта на съответния държавен орган за преобразуване на държавната фирма, регистрирана по Указ № 56 за стопанската дейност, в търговско дружество по ТЗ ?/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС- Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 52 от 03.11.2011 г. по т.д.№ 325 от 2009 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 31 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 310 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 218 от 05.06.2012 г. по т.д.№ 704 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 135 от 23.01.2019 г. по гр.д.№ 1784 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о. Както вече бе посочено, във връзка с отговора на втория поставен въпрос, съдът е приел, че правото на собственост върху процесния поземлен имот се придобива с акта на образуване на търговското дружество с държавно имущество, като в случая това е заповедта на Министъра на транспорта от 28.12.1990 г., която препраща към разделителен протокол. А от представения по делото споразумителен протокол от 27.03.1991 г. не се установява процесният поземлен имот да е бил включен в уставния фонд именно на ДФ „Летище С. 91“.

4. Четвъртият поставен въпрос /Налице ли са предпоставките по чл.1 от ПМС № 201 от 1993 г., съответно чл.17а ЗППДОбП /отм./ за спорния недвижим имот- дали е част от имуществото на преобразуваното преприятие, предоставено му за стопанисване и управление с акта за преобразуването и преминаващо в собственост на търговското дружество ?/ не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, а е въпрос, който касае основателността на предявения иск и изисква произнасяне по съществото на спора, каквото произнасяне ВКС не е компетентен да дава в производството по чл.288 ГПК.

Независимо от горното няма и противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС по този въпрос- Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 246 от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 3507 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 218 от 05.06.2012 г. по т.д.№ 704 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о. Напълно в съответствие с тази практика на ВКС в обжалваното решение е прието, че представените от ищцовото дружество извлечения от инвентарни книги и баланси от 1987 г. са непреки доказателства и установяват кои имоти са били включени в баланса на прекратената в края на 1990 г. ДФ „Б.-Б.“, но не са доказателство за включването на процесния имот в уставния фонд на образуваната през 1991 г. ДФ „Летище С. 91“.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно, както твърди пълномощника на касатора. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, НДИ, ЗППДОбП /отм./, ПМС № 201 от 25.10.1993 г. и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

Ответникът по жалбата не претендира за разноски по делото пред ВКС, поради което такива не следва да му се присъждат.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение