Определение № 46 от 07.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 242/2014 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Л. П. Ц., чрез адвокат д-р Р. П., с вх.№8681 от 02.12.2013 г. на Окръжен съд [населено място], срещу решение №90 от 01.11.2013 г. по в.г.д.№677/2013 г. на Окръжен съд [населено място], с което след отмяна на първоинстанционното уважително решение, е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „Застрахователно еднолична акционерно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.231 КЗ за сумата 10 000лв., представляваща претендирано застрахователно обезщетение по покрит риск „трайна загуба на трудоспособност вследствие на заболяване по сключен договор за групова застраховка „злополука”, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Ответникът по касационнната жалба „Застрахователно еднолична акционерно дружество [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира присъждане на разноски. Касационната жалба е процесуално недопустима, независимо, че е подадена в срока по чл.283 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение на основание чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационен контрол. Предявеният от касаторката иск с цена точно 10 000 лв. попада в посочения от законодателя обективен критерии за необжалваемост на решения по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Делото е търговско, защото има за предмет вземане, произтичащо от застрахователен договор-абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1,т. 6 ТЗ. При въвеждането на обективния критерии за необжалваемост законодателят е използвал само предлога „до”, което означава, че е посочил крайния предел, за който съответното ограничение се отнася. Това следва от граматическото и функционално тълкуване на нормата на чл.280, ал.2 ГПК във вр. с чл. 104 ГПК при определяне родовата подсъдност на исковете с оглед цената на иска, както и с чл.91 ГПК при определяне размера на глобите. Вън всички тези разпоредби законодателят си служи с общия критерии при броене на съдържащите се в тях числа- посоченото точно число съдържа и десетичния знак след цялото число-например при посочения краен предел на глобите – от 50 до 300 лв., се разбира от 50.00 лв. до 300.00 лв., а при предела за необжалавемост на въззивни решения по търговски дела- до 10 000. 00 лв. Следователно, в случая ще подлежи на касационен контрол въззивно решение по търговско дело с цена на иска от 10 000.01 лв., а по предявен иск с цена точно 10 000 лв., се включва в посочения праг за необжалваемост до 10 000 лв. С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника „Застрахователно еднолична акционерно дружество [фирма] ще следва да се присъди сумата 650 лв. изплатено адвокатско възнаграждение по сметка, за което е представил извлечение от сметка, удостоверяващо плащането по смисъла на т.1 на ТР6-2012-ОСГТК. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд