Определение № 134 от 04.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5462/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Бургаска апелативна прокуратура против решение № 68 от 23.07.2014 г., постановено по гр. д. № 169 по описа за 2014 г. на Бургаския апелативен съд, Граждански състав, с което е потвърдено решение № 501 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 607 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати 82 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1.За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.

2. Обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.

3. Решението противоречи на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.

В срока за отговор ответникът по жалбата Б. С. не взема становище по нея.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

При определяне размера на обезщетението въззивният съд не се е съобразил с икономическите условия и жизнения стандарт в страната към момента на причиняването на неимуществените вреди. Така присъденото обезщетение надвишава достатъчния и справедлив размер, необходим за обезщетяване на неимуществените вреди. Ето защо по първия въпрос на касатора решението на Бургаския апелативен съд противоречи на т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., поради което следва да бъде допуснато касационното му обжалване.

Няма противоречие между обжалваното решение и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата се освобождава от отговорността за вреди само ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. В случая незаконосъобразните действия на прокуратурата и тяхната продължителност, са допринесли за причинените на ищеца неимуществени вреди. Цитираната от касатора т.11 на същото тълкувателно решение няма отношение към случая, тъй като касае хипотезите на частично, а не на пълно оправдаване. Въззивният съд не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, понеже е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните изводи по съществото на спора, включително и за наличието на причинна връзка между обвинението и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ето защо по другите два въпроса на Прокуратурата касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение