Определение № 213 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 113/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 261724/09.11.2020 г., подадена от В. И. Н., чрез адв. В. М. от КАК, против въззивно решение № 260029/07.10.2020г. по възз.гр.д. № 152/2020 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 95/05.02.2020г. по гр.д. № 1415/2019 г. по описа на Кюстендилски районен съд в частта, с която искът на В. И. Н. против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за разликата над присъдения размер 3000лв. до претендирания такъв от 9000лв. е отхвърлен като неоснователен. Въззивното решение в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ да заплати на В. И. Н. сумата от 3 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение в престъпление по НОХД№703/2014г., за което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от 10.07.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер 503,33лв., не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, с твърдения, че е нарушен материалният закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението е необосновано. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. В тази връзка твърди, че решението е неправилно, необосновано и нарушен материалният закон, пренебрегнати са от съда доказателства, относими към вида и степента на претърпените вреди. Поддържа се също, че допускането до касационно обжалване „ще даде отговор на съществени обстоятелства за правоприлагането“, както и „ ще се изясни съществен проблем относно размера на присъждането на обезщетения за нанесени вреди от страна на Прокуратурата на Република България“. Насрещната страна по жалбата – Прокуратурата на Република България, не е подала писмен отговор, в който да изрази становище. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от В. И. Н. против Прокуратурата на Република България, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление от ответника. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът за обезщетение на неимуществени вреди е уважен за сумата от 3 000 лв. и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 9 000 лв. За да се произнесе, въззивният съд е взел предвид, че Прокуратурата на Република България е поддържала обвинение срещу ищеца за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.1, т.4 пр.1 във връзка с чл.194, ал.1 НК, което е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК, че наказателното прооизводство е проведено в рамките на 2 години – разумен срок с оглед правната и фактическа сложност на делото, че срещу обвиняемия, впоследствие подсъдим, е взета най-леката мярка за неотклонение – подписка, като няма данни за наложена ограничителна мярка за напускане на страната, няма данни образуваното наказателно производство да е медийно разгласено, съобразил е съдебното минало – шест предходни осъждания на ищеца, установените обичайни по интензитет негативни изживявания, свързани с обвинението, хода на наказателното производство и извършените процесуалноследствени действия. При преценка на събраните доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че не се установява да са накърнени в изключителна степен социалните отношения на ищеца. Посочил е, че липсват данни за по-големи от обичайните неимуществени вреди. При тези съображения, съдът е достигнал до крайното си разрешение за основателност на предявения осъдителен иск за сумата от 3 000 лв. При съобразяване на решаващите мотиви на въззивния съд и доводите на касатора, релевирани в изложението към касационната жалба, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, незагубили сила и при настоящата редакция на закона, допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да е ясно. В случая в приложеното изложение се съдържа единствено оценъчно становище относно законосъобразността на постановените от въззивната инстанция изводи по същество на спора. Жалбоподателят се домогва да получи различно правно разрешение относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконното му обвинение в престъпление. Чрез акцентиране върху твърдения и доводи за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на въззивното решение и преценката на събраните доказателства, се поддържа несъгласие по отношение на решаващите изводи на съда. Не е направен дори и опит за формулиране на правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, нито за обосновка на поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280 ГПК. Отсъствието на общо основание е достатъчно да обоснове извод за липса на предпоставка за допускане на касационното обжалване, а проверката за правилност на въззивното решение по доводите на касатора за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост би била извършена единствено в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване, но предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания за това. При този изход разноски на касатора не се следват, а насрещната страна не е претендирала присъждането на такива. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,