Определение № 136 от 05.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1273/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул Инс”АД против решение № 567/05.03.2020 г. по гр.д.№ 5029/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 5370/15.07.2019 г. по гр.д.№ 7623/2018 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне предявения от В. М. против ЗД „ Бул Инс „ АД иск, с правно основание чл.432 КЗ, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 27.08.2016 г.,, настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество автомобил, за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 36 000 лева, като са присъдени допълнителни 24 000 лева / общ размер на присъденото обезщетение от 60 000 лева /, к а к т о и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е присъдено обезщетение над размера от 20 000 лева и до присъдените 36 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД, предвид силно завишения размер на присъденото обезщетение. В изложението на касационните основания по чл.281 т.3 ГПК касаторът акцентира на обстоятелството, че със събраните по делото доказателства – медицинска документация и заключение на съдебно-медицинска експертиза е успешно оспорена причинността между увреждането на лъчевия нерв и травмата,получена при процесното ПТП, доколкото има достатъчно данни това да е станало в резултат на последвалата оперативна интервенция. В този смисъл касаторът оспорва правилността на изводите на въззивния съд, че усложненията в лечението на ищеца, провокирани от увредата на лъчевия нерв, са в пряка причинна връзка с ПТП. Ответната страна - В. М. - оспорва касационната жалба, с доводи относно правилността на въззивното решение по същество. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно обхвата на касационните доводи и съдържанието на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, настоящият състав съобрази следното: За да завиши присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 36 000 лева на 60 000 лева въззивният съд е отрекъл наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради пътуване без поставен предпазен колан / впрочем приетото от първоинстанционния съд съпричиняване от 40 % е обусловило крайната сума, при определен изначално справедлив размер на обезщетението и от първоинстанционния съд, в размер на 60 000 лева /. Съобразил е, че вследствие на ПТП ищецът е претърпял многофрагментно / сложно / счупване на дясната раменна кост в долната половина. Претърпял е първоначално оперативно лечение с наместване на костни фрагменти с метална фиксация, последващо отстранена. Нова оперативна намеса се е наложила поради фистула в областта на предходната оперативна интервенция. Ищецът е претърпял още 4 оперативни интервенции за сухожилна транспозиция и лечение на възпаления в дясна лакътна област. Съдът е съобразил високия интензитет на болките непосредствено след ПТП и след всяка оперативна намеса, както и че към момента са налице ограничения в крайните разгъващи движения на дясната лакътна става,ограничения в разгъването на дясната гривнена става, както и невъзможност за активни движения на показалеца на дясната ръка. Съобразени са констатациите на вещото лице за намален обем на мускулната маса на дясната ръка в областта на предмишницата. Според вещото лице тези увреди водят до ограничаване възможността за извършване на обичайни дейности в ежедневието и работата, като за увредата на лъчевия нерв не се и очаква възстановяване. Овладяване се очаква, макар и при невъзможност да се прогнозира във времето, освен като продължително, по отношение възпалителния процес на раменната кост и околните меки тъкани. Съдът е отчел, че според медицинската експертиза увредата на лъчевия нерв не е изключена като частична последица от оперативната интервенция, но е безспорно последица и на травмата от ПТП / изявления в о.з. от 05.03.2019 г./ и конкретно от увреждането на мишничната кост: като усложнение от счупването на раменната кост се получава възпалението на костта и на меките тъкани около нея, а фистулата е последица на този именно процес, обусловен от сложността на счупването.За съдържанието на търпимите от ищеца болки и страдания са съобразени показанията на св. М.. Въззивният съд е посочил, че наличието на съпричиняване на вредоносния резултата и като последица от осъщественото лечение, предвид солидарната отговорност на делинквентите, не изключва отговорността на застрахователя за пълното дължимо обезщетение. За да определи справедлив размер от 60 000 лева съдът е отчел вида и сложността на увреждането, съдържанието и продължителността на лечението, наложилите се в резултат на продължителния и все още неприключил възстановителен процес ограничения в ежедневието на пострадалия, нуждата от постоянна помощ в обслужването и свързаните с това неудобства, липсата на пълно възстановяване и лошата прогноза относно увреждането на лъчевия нерв, засягащо водещата дясна ръка. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, е формулиран следния въпрос: Спазен ли е и приложен ли е принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, при определяне размера на окончателното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело, в съответствие с ППВС № 4/68 г. и даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото въпрос, свързан с критериите за определяне на справедливо, по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, е ли в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е ППВС № 4/68 г. ? Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост„ по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане ? Цитирани са решения на състави на ВКС, в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, наред с цитираната задължителна съдебна практика - ППВС № 4/68 г.. Твърди се и „очевидна неправилност„ на въззивното решение. Като явно несправедлива касаторът е преценил присъдена в обезщетение сума от 120 000 лева, различна от действително присъдената. Насетне в изложението се твърди съществено процесуално нарушение, поради непроизнасяне на въззивния съд по всички доводи и доказателства на страната, но без формулирането на правен въпрос, както и без конкретизиране на неразгледаните и решаващи за изхода на делото доводи и доказателства. Формулираните въпроси изискват отговор за правилността на въззивното решение, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Съдържанието им не предполага общоважим отговор по приложението на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, извън конкретиката на спора. Но дори да се уточнят с общата формулировка - „за приложението на критерия за справедливост, въведен с нормата на чл.52 ЗЗД „, въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Касаторът не е посочил кое, значимо за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелство, въззивният съд не е разгледал, нито кое неправилно е разгледал, в обосноваване на завишения му размер. Видно от съдържанието на касационната жалба, акцентът и практически единственото конкретно обстоятелство в защитата му, е причиняването на част от вредоносния резултат – увреждането на лъчевия нерв - от грешки в проведената оперативна интервенция. Последното, обаче, не е относимо към приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като не касае определянето на справедлив размер на обезщетението, въз основа на безспорно установени факти относно съдържанието на увреждането, търпимите от ищеца болки и страдания и отговорността на застрахователя за обезщетяването им, а е относимо само към последното. Съдът е приел съпричиняване на вредоносния резултат в цялост както от травмата при ПТП, така и от последващото лечение, но изрично е коментирал солидарната отговорност на всеки от делинквентите и правото на пострадалия да претендира пълния размер на дължимото му се обезщетение от всеки от тях. По тези му решаващи мотиви, за наличието на солидарна отговорност за всички увреди между ответника и друг делинквент и начина й на съобразяване при предявен единствено срещу застрахователя иск, нито е формулиран правен въпрос, нито е обоснован изричен касационен довод. Не е налице очевидна неправилност на въззивния акт, като основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, поддържана единствено с оглед присъдения от съда размер на обезщетението. Същата следва да е установима единствено от мотивите на решението, без анализ на действително събраните доказателства и осъществени от съда и страните процесуални действия. Изложените в мотивите на решението, релевантни за определянето му факти и обстоятелства, не обосновават драстична прекомерност на присъденото обезщетение, още повече, че самият касатор обосновава такава, изхождайки от обезщетение в размер от 120 000 лева, а не 60 000 лева, каквото е действително присъденото. Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение