Определение № 325 от 23.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1199/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, против решение № 57 от 25.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3380/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е потвърдено решение № 5053 от 19.08.2020 г. по гр. д. № 11451/2017 г. по описа на Софийския градски съд в обжалваната част – за отхвърляне на иска на М. Б. срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД за разликата над присъдените 40 000 лв. до претендираните 80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на 20.04.2017 г. В касационната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, на основание чл.281 т.3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Моли се за отмяната му и за постановяване на друго, с което исковата претенция /чрез присъждане на още 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата/, да бъде изцяло уважена. Претендират се разноски. Оплакванията са за несъответствие на определения от съда размер на обезщетението с критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и за неправилно приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът, как следва да се прилага принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД по иска на увреденото лице с правно основание чл.432 ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента, както и въпроси във връзка с обосноваността на съдебния акт. Твърди се, че при постановяване на решението въззивният съд не се е съобразил с обективните критерии, посочени в ППВС № 4/68 г., както и не е изложил мотиви по тези критерии въз основа на установените по делото факти. Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от ЗК ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, против подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да достигне до обжалвания резултат по спорния във въззивното производство въпрос относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата – настоящ касатор неимуществени вреди, съставът на въззивния съд е съобразил заключенията по двете СМЕ и гласните доказателства, въз основа на които е намерил следното: По критерия - брой, вид и тежест на причинените телесни увреждания е приел наличието на счупвания на горните и долните рамена на срамните кости, счупване на костите на дясна подбедрица, счупване на ляво крило на кръстцовата кост. По критерия - проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителен период е посочил проведеното 14-дневно болнично лечение за открито наместване на фрактурата на лявата подбедрица с вътрешна фиксация на тибия и фибула, постелен режим от 2-3 месеца до възстановяване на счупените кости на подбедрицата, чието пълно възстановяване става за 6 месеца. Счупването на тазовите кости е лекувано консервативно чрез обездвижване на 30-45 дни, през който период ищцата е ползвала памперси. Към 20.07.2017 г. ищцата е била с накуцваща самостоятелна походка. Общият възстановителен период съобразно ползвания отпуск по болест е бил 318 дни. Като е взел предвид и одобреното от съда споразумение с делинквента по чл.382 НПК относно периода, в който всяка телесна повреда е причинила трайно затруднение на движението на пострадалата, съдът е извел извод, че общият възстановителен период възлиза на 8-10 месеца. По критерия – възраст на пострадалата е посочено, че тя е била на 47 години към момента на инцидента. По критерия – допълнителни негативни психични изживявания /освен болките и страданията/ съдът е взел предвид невъзможността за самообслужване и нуждата от чужда помощ за 2-3 месеца, ползването на памперси за 45 дни, инвалидна количка и патерици. По критерия - последици за здравето на ищцата е прието, че възстановяването от травматичните увреждания е пълно, но тя има оплаквания от болки с променлив характер в оперираната подбедрица и таза, както и оперативни белези, несраснали с подкожната тъкан. Съдът е посочил, че съобразява и обществено-икономическите условия в страната към момента на застрахователното събитие. В резултат на горната установеност въззивният съдебен състав е преценил, че сумата от 50 000 лв. би обезщетила справедливо ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. За недоказано и противоречащо на заключенията по експертизите е счетено оплакването в жалбата, че ищцата и понастоящем има затруднения при продължително ходене, че не може да кляка, да се качва и слиза по стълби и че физическата й активност е силно намалена. Относно съпричиняването съдът е обсъдил подробно механизма на произшествието и поведението на участниците в него, включително нормативните изисквания за безопасност на движението, които същите са нарушили, и в резултат на това е определил принос на пострадалата по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД в размер на 20 %, който е съответно приспаднат. С оглед мотивите на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че формулираният правен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Исканото касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на решението със задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение