Определение № 215 от 20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4831/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С определение № 402/12.05.2020г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №84 от 05.07.2019 г. на Силистренски окръжен съд, постановено по в. гр. д. №125/2019 г. и ОСЪЖДА „Поларис- 8“ ООД, ЕИК 118010309, със седалище и адрес на управление [населено място], р-н “Приморски“, [улица], офис №, представлявано от управителя В. К. Р., да заплати на Р. К. Д. сумата 1000лв. деловодни разноски за настоящата инстанция. С молба вх. № 3616 от 20.05.2020г.,подадена чрез адв. Св.Б., касаторът „Поларис - 8“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], р-н “Приморски“, [улица], офис №, представляван от управителя В. К. Р., е поискал ВКС да измени определението си в частта за разноските, като намали като прекомерни извършените такива в производството пред ВКС за адвокатско възнаграждение от ответника по касационната жалба. Ответната по молбата страна Р. К. Д. в представен писмен отговор с вх.№ 4518 от 11.06.2020г. взема становище за неоснователност на молбата. Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Съображенията за това са следните: Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК поради следните съображения: Минималният размер на възнаграждението, който страната следва да заплати за възложена от нея адвокатска услуга е установен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а уговарянето и изплащането на възнаграждение над този размер само по себе си не е основание да се приеме, че е прекомерно. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай, сложността на делото произтича от установяване на кръга от фактически обстоятелства във връзка с предявените искове - искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3, с чл.188, ал.1,т.3 от КТ- за отмяна на наложено дисциплинарно наказание – уволнение като незаконосъобразно, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа, за заплащане на обезщетение за принудителна безработица поради незаконното уволнение и за възстановяване на заплатената от работника сума по чл.221,ал.2 от КТ, поради отпадане на основанието за плащането ѝ. При преценката на подробно изложените мотиви и даденото разрешение на правните въпроси в писмения отговор, с оглед особеностите на случая, при отчитане и на броя и цената на исковите претенции, не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права на ответника по касационната жалба и размера на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Без значение е дали съображенията в писмения отговор са приети за основателни от съда, тъй като е от значение единствено дали е било взето отношение по всички поставени правни въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, настоящият състав приема, че платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева в конкретния случай е съобразено действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което възражението за прекомерност е неоснователно, а молбата за изменение на определението на съда по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение