Определение № 50322 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1226/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби от К. Г. Х. и П. В. Х., двамата чрез адв.Д.Г. срещу решение №164 от 03.11.2021г. по в.гр.д. №549/2021г. на Окръжен съд съд-Хасково в частта, с която е потвърдено решение №260349 от 12.07.2021г., постановено по гр.д. №1524/2020г. от Районен съд- Хасково за отхвърляне на исковете им с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявени срещу ЗАД „Армеец“, [населено място] за сумите както следва: сумата 10 000 лева- разлика между претендираните 15 000 лева от К. Х. и присъдените й 5 000 лева и сумата 12 000 лева- разлика между претендираните 15 000 лева от П. Х. и присъдените му 3 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от претърпените от тях телесни увреждания в резултат на ПТП от 19.08.2015г., причинено виновно от водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва до окончателното плащане. В касационните жалби се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове, ведно със законната лихва от посочената дата до окончателното плащане. Излагат се аргументи, че въззивният съд прилагал норма, която е изменена и не е действаща към момента на събитието, а при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е изложил формални мотиви, без да обсъди конкретните факти и обстоятелства относно начина на настъпване на ПТП и да съобрази разясненията относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в ППВС №4/1968г. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационните жалбоподател поддържат, че съдът се е произнесъл по значимия за изхода на спора въпрос- как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. Сочи се формално и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК без конкретни доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди се, че решението в обжалваните му части е и очевидно неправилно. Ответникът по жалбата ЗАД „Армеец“ поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част. Заявява, че жалбите са неоснователни по съображения, изложени в писмения отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби с оглед изискванията за редовност са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови въззивното решение, с което потвърждава първоинстанционното решение за частично отхвърляне на исковете на касаторите с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумите над 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за К. Х. и над 3 000 лева - за П. Х., въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт по реда на чл.272 ГПК, като излага мотиви, че преките искове срещу застрахователя са доказани по основание, а размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищците, съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, възлиза на присъдените от районния съд суми. Първоинстанционният съд анализира доказателствата по делото относно вида на получените от ищците травматични увреждания, продължителността на оздравителния процес и съпроводените с него болки и страдания, включително заключението на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания, като приема за установено, че ищцата е получила контузия на главата и тялото; мозъчно сътресение от лека степен със степенно помрачение на съзнанието непосредствено след удара; разкъсно-контузна рана на главата, съпроводени с болки и физически дискомфорт, като периодът на пълно възстановяване е до 4 месеца /от раната на главата- до 20 дни/, а най-тежкото увреждане на ищеца е счупване на две ребра, водещо до болезнени движения на гръдната клетка и временно затруднение в движението на снагата за срок не по-голям от 20 дни. Решаващият съдебен състав кредитира заключението на СМЕ, като приема, че останалите заболявания и страдания на ищцата не са в причинна връзка с процесното ПТП. Съдът определя размера на обезщетението като съобразява, че не са доказани патологични промени, усложнения и трайни последици за ищците от получените травми. Въззивният съд намира, че с оглед конкретните травматични увреждания, установени от доказателствата по делото и тяхната продължителност, сумите съответно от 5 000 лева и 3 000 лева обезщетяват адекватно претърпените от ищците болки и страдания. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният правен въпрос- как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя, е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната съдебна практика по чл.290 ГПК. Въззивният съд, въпреки препращането към мотивите на районния съд и доста формалното обсъждане на конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, е съобразил релевантните факти и обстоятелства относно естеството на конкретните травматични увреждания и тяхната продължителност, липсата на трайни последици от тях, респ. интензитета и продължителността на претърпените от ищците негативни емоционални изживявания, болки и страдания. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение, нито въпросът, по който има постановена задължителна съдебна практика, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Решението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в техните действащи редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Всички изложени от касаторите доводи представляват оплаквания за необоснованост на въззивното решение, които не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноските по делото- 300 лева юриск.възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд